„Ламрим“ или „Ламрим Ченмо“ („Големият трактат за етапите на пътя към просветлението“) е едно от най-важните произведения в тибетската традиция. За първи път е формулиран от Атиша (982–1054 г.), а по-късно е систематизиран и разширен от Цонкапа (1357–1419 г.), основател на школата Гелуг. Той се приема като основополагащ текст в традицията Гелуг, но е важно произведение и за останалите школи на тибетския будизъм. За него се претендира, че описва постепенно и систематично етапите на духовната практика, водеща до просветлението.
В статиите от този подраздел ще разгледаме разликите между ученията, изложени в Ламрим, и традиционния будизъм, както е бил преподаван от Буда Шакямуни. В рамките на този анализ стигаме до извода, че идеите и практиките в Ламрим, макар и да използват терминология, произхождаща от будизма, съществено се отклоняват от него и в крайна сметка не са част от оригиналния будизъм.
Ламрим (тантризъм) и традиционен будизъм: по какво се различават и кое да изберем?