Вселената и пътищата на прераждане

Светът на желанието

Всяка земя на буда, т.е. пространството, за което отговаря един буда и което е създадено до голяма степен благодарение на него, се нарича Трисахашра-маха-сахашра-локадхату и най-общо казано, се състои от свят на желанието и свят на формата. Най-малката единица на света на желанието се оприличава на планина на име Шумеру, като нашата вселена, както я определят учените, се намира в средната част на една такава планина, а нашата слънчева система е разположена леко на юг от центъра на тази метафорична планина. Хиляда от тези малки единици образуват заедно една средна единица, а хиляда средни единици образуват една голяма единица, съответстваща на една земя на буда и наричаща се Трисахашра-маха-сахашра-локадхату. Има безброй такива земи на буда.

На върха на Шумеру се намират небесните райове. В основата ѝ се намират адовете, разделени на шестнайсет слоя, които са все по-големи и дълбоки като престъпленията на онези, които се намират там. Последният слой изглежда безкраен. Времето, което съществата прекарват в тези адове, е пропорционално на дълбочината на слоя, в който са затворени. Осем слоя са ледени, а останалите осем са огнени, като последният е толкова голям, че изглежда безкраен точно като страданието в него.

Източната част на възникналата след Големия взрив наша вселена се нарича Пурвавидеха, южната, където се намираме ние – Джамбудвипа, западната – Апарагодания, а северната – Утаракуру. Човешките същества, които се намират в южната част, понастоящем живеят около сто години, като тази продължителност постепенно ще намалее до десет години, за да се увеличи по-късно до осемдесет хиляди години. Важно е да подчертаем, че в случая става дума за средната продължителност на живота. Хората в тази част на нашата вселена могат да преживеят злополуки или да се разболеят, което означава, че нямат гаранция за продължителността на съществуването си. В източната част на нашата вселена или казано на езика на сутрите – източната част на средното ниво на планината Шумеру – човешките същества има средна продължителност на живота от два века и също могат да претърпят злополука или да се разболеят… На запад те могат живеят три века, но също са подвластни на болестите и злополуките. На север пък ситуацията е толкова специална, че Буда препоръчва да не се прераждаме там. Животът на тамошните обитатели е винаги хиляда години. Техните кармични плодове са прекрасни и не им се налага да работят, тъй като земята сама ражда всичко необходимо. Единственото, което ги интересува, е да се забавляват. По тази причина будизмът ни най-малко не ги интересува, те не искат да учат нищо и в крайна сметка пропиляват натрупаната си в миналото добра карма в мързелуване. За тях стабилните връзки между мъжете и жените също не са важни и по тази причина няма бракове или някаква друга постоянна форма на съжителстване и е напълно възможно да се забавляват с някого, без да изпитват някакви особени чувства към него.

Небесните земи според все същата метафора за планината се намират във високата част на Шумеру. Има четири земи, всяка от които на свой ред се подразделя на осем земи. Един ден в тези земи трае горе-долу колкото петдесет години при нас и съществата там живеят петстотин години, но въпреки това продължават да са подвластни на различните страсти на плътта и мисълта.

На върха на Шумеру се намира небесната земя Траястримша, управлявана от бог Индра, когото даоистите наричат Нефритения император. Съществата, които се намират там, живеят около хиляда години, като трябва да се има предвид, че един техен ден трае колкото един век при нас. Те все още изпитват страсти като съществата от по-долните земи и съответно воюват, женят се и имат сексуални връзки…
Ако се издигнем над самата планина Шумеру стигаме до една друга земя, Суяма, чиито обитатели живеят около две хиляди години, а един техен ден съответства на двеста години при нас. Желанието им да се забавляват е все още много силно, подобно на онези от горните и долните земи, а за да задоволят сексуалните си нужди е достатъчна една обикновена ласка или хващане за ръка. Отвъд Суяма се намира Тушита, чиито обитатели живеят около четири хиляди години, а един техен ден съответства на четиристотин години при нас. Те все още изпитват сексуално желание, но за да го задоволят, са достатъчни само мисли или поглед. Над тях са обитателите на Нирманарати, които живеят по осем хиляди години и чийто един ден се равнява на осемстотин години при нас. Сексуалното желание при тях се задоволява само с поглед. В последната земя на света на желанието, Паринирмита-вашавартин, живеят същества, чиято продължителност на живота е около шестнайсет хиляди години и чийто един ден се равнява на хиляда и шестстотин години при нас. Те все още изпитват желания, измежду които и сексуално, като последното се задоволява чрез речта. Освен това те не обичат, ако някое същество успее да постигне първата дхяна (медитативно ниво), тъй като подобно същество е способно да отиде в света на формата и съответно да напусне света на желанието.

Светът на формата

За да се влезе в най-ниската сфера на света на формата, е необходимо да се постигне медитативно ниво, съответстващо на първата дхяна, както е необходимо да се постигне втората дхяна, за да се влезе в по-горната сфера на света на формата и т.н. Над всяка планина Шумеру и земите над нея, които заедно формират най-малката единица на света на желанието, се намира по една първа сфера на света на формата. Над всеки хиляда първи сфери се намира по една втора сфера на света на формата, а над хиляда втори сфери се намира третата сфера, в която живеят съществата, постигнали третата дхяна. В четвъртата сфера, която е дом на съществата постигнали четвъртата дхяна, се намира земята Аканища, която е най-високото ниво от четвъртата сфера. Тя съответно е най-високото ниво на света на формата и се простира над всички нива на света на желанието и света на формата – там се намира Буда. Съществата в света на формата не се нуждаят от храна и не изпитват сексуално желание. Отвъд света на формата се намира светът без форма, където съществата не притежават тяло. Буда препоръчва да не се прераждаме там.

2. Световете и кармата

В Шука сутра ни се обяснява какви деяния биха ни отвели в света на желанието, на формата или без форма. Това е темата, която бихме искали да засегнем сега, като разгледаме тази сутра, която представлява разговор между Буда и неговия ученик Шука. Последният пита Буда какви са кармичните заслуги, които са необходими, за да се отиде в един или в друг свят. В сутрата се обяснява също така защо някои хора често са болни, а други – не, защо някои живеят дълго, а други – кратко, защо някои са красиви, а други – грозни и т.н.

Нека започнем с адовете. В будизма адът не е нещо, създадено от творец, за да може той да изпраща там провинилите се същества. Всъщност различните адове са продукт на съществата, които са се озовали в тях по силата на лошите си деяния. Казано иначе, тяхната лоша карма е причина за появата на тези места и за тяхното пребиваване в тях. В този смисъл адовете са плодовете на лошите кармични семена на грешниците. За да се отиде в ада, трябва да са изпълнени три условия: деянието (вж. списъка на тези деяния по-долу) да е поначало умишлено, да са осигурени необходимите средства за неговото осъществяване, както и то наистина да е извършено. Например, за да се озове някой в ада след извършването на убийство на друго човешко същество, трябва да е имал намерение да извърши убийството, да си е осигурил сам оръжието и най-сетне наистина да е убил. Ако някой друг го е накарал, т.е. той поначало не е имал желание да убива или ако някой друг му е осигурил оръжието, то последствията от деянието биха били по-леки за този човек.

Самите деяния, заради които някой може да се озове в ада, са следните:

• Да се извърши едно от десетте тежки прегрешения: убийство на човешко същество или интелигентно същество от друг свят, кражба на ценности, която има тежки последици за много други същества; умишлен насилствен или незаконен сексуален контакт, който причинява страдание на много други същества; лъжи, от които са пострадали много същества; публични твърдения за постигнато просветление, когато това не е вярно; напиване, което е навредило на много други хора; публично изразяване на презрение към греховете на бодхисатвите; смачкване на другите, за да се развие чувство на превъзходство; живот в скъперничество; често изпитване на гняв срещу много други същества; публично изразяване на презрение към трите съкровища (Буда, Дхарма, Сангха).
• Да се насърчи или да се поиска от някой друг да извърши едно от тези прегрешения.
• Дори само да се пожелае извършването на някое от тези прегрешения, като в такъв случай отиването в ада не е непременно веднага.
• Да се изповядва нихилизмът и да се смята, че след смъртта няма нищо, и да се разпространяват подобни нихилистични идеи след другите.
• Да се изповядва етернализмът, според който умът ни е вечен, и да се убеждават и другите около нас.
• Да се твърди пред другите, че светът няма причина.
• Да се твърди пред другите, че светът няма смисъл.
• Да се твърди, че светът е като празен, защото ще изчезне, и че това е върховната истина.
• Да се преподават на хората различни погрешни възгледи.
• Да не се благодари на онези, които са ни помогнали от чисто сърце, защото са презрели помощта ни или са отказали да признаят, че е имало такава помощ.

Защо извършилите подобни грешки отиват в ада? Да вземем например онези, които разпространяват етерналистични идеи. Те разпространяват фалшиви учения, които ще попречат на онези, които ги следват, да придобият мъдрост, и тези лъжливи идеи ще се разпространят като огън, който малко по малко ще обхване цялото човечество. Това е, като някой, който убеждава другите, че не е необходимо да се закопчава предпазният колан в автомобила. Ако човек последва този съвет и затова загине при катастрофа, това ще донесе тежки последици за онзи, заради чиито съвети е починал. Ето защо е по-добре да не казваме нищо, ако не сме съвсем сигурни, вместо да разпространим някаква лъжа: много учители се озовават в ада, защото допускат тази грешка. В същото време дори да разпространяваме погрешни идеи, ако все пак живеем благочестиво, то първо ще получим ползите от благочестието си, преди да се наложи да платим за грешките си в ада.

Сега ще разгледаме десетте кармични причини да се родим като животни, но нека първо уточним какво е средно прегрешение. Средното прегрешение е просто с по-малка тежест спрямо тежкото прегрешение. Петте средни прегрешения са да не се спазват предписанията (напр. да се крадат предмети с малка стойност); да се откаже да се изплатят дълговете или да се направи услуга в замяна на услуга, която ни е била направена; да се действа за отмъщение, но без да се извърши убийство (а ако все пак убийството е извършено, първо, ще се отиде в ада, а след това съществото ще се роди като животно); да не слуша учението на Буда или мъдрите съвети заради презрение към тях; да се откаже да се помогне за благотворителни дейности или дейности, свързани с духовното израстване, като се измислят различни претексти, които не са верни.

Десетте деяния, заради които хората могат да се преродят като животни (ако тези деяния са умишлени, ако се осигурят средствата за тяхното изпълнение и най-често ако се извършат), са следните, когато тези деяния се извършват много редовно и когато ще навредят на определен брой хора, т.е. ако действаме повече или по-малко като животни:

• Да се желае (без да се осъществи) да се извърши някое от петте средни прегрешения.
• Да се твърди, че ще се извърши (без да се осъществи) някое от петте средни прегрешения.
• Да се осъществи някое от петте средни прегрешения.
• Да се изпитва толкова силно привързване към някакъв обект, че това да създаде твърде много отрицателни последици.
• Да се изпитва гняв към някой друг, когато този гняв води до лоши последици.
• Да се отказва да се признае истината заради невежество, породено от заслепение, страдание или страх.
• Да се изказват публично обиди.
• Да се изпитва желание да се причинява страдание на чувстващите същества.
• Да се хранят нарочно чувстващи същества с неподходяща или развалена храна.
• Да се осъществяват противоречащи на закона или морала сексуални контакти, които не причиняват страдание никому и се дължат на непреодолима сексуална нужда.

Сега ще разгледаме и причините да се преродим като призраци, наричани в будизма „гладни духове“. Нека първо обясним какво са леките прегрешения, заради които се става призрак. Леките прегрешения са да се откаже да се прояви щедрост, въпреки че имаме възможност за това; да се открадне нещо с малка стойност; да не се прояви уважение към родителите или духовните учители; да не се прояви състрадание; да не се помогне на някой, ако имаме възможност и особено ако става дума за близък.

Добре е да се има предвид, че призраците са същества, които в миналото дълбоко са се привързали към нещо на земята. Деянията, които могат да доведат до прераждане като призрак, са следователно свързани с много силно привързване към предмет, човек, изживяване, някаква ситуация, като в момента на смъртта си съществото не успява да се освободи от това привързване и става призрак заради тази невидима връзка, която го приковава към обекта на привързването.

Десетте деяния, заради които можем да се родим като призраци, са следните:

• Да се замисля извършването на леко прегрешение.
• Да се твърди, че се желае извършването на леко прегрешение.
• Да се извърши леко прегрешение.
• Да се изпитва скъперничество, свързано с материални придобивки.
• Да се изпитва скъперничество и злоба към другите.
• Да се изпитва прекалена ревност.
• Да се изповядват погрешни духовни вярвания.
• Да се изпитва прекален материализъм.
• Да се умре от глад.
• Да се умре от жажда.

Нека сега разгледаме десетте действия, които позволяват да се отиде в небесните земи на света на желанието (колкото по-стриктно изпълняваме тези действия, толкова по-високо можем да се изкачим). Тези действия се осъществяват чрез мислите, думите и поведението (а ако са били извършвани само съвсем рядко, е необходимо да не са причинили страдание на други същества). Правилното поведение се състои в това да не се убива, да не се краде и да не се осъществяват противоречащи на закона или морала сексуални контакти. Правилното слово се състои в това да не се лъже, да не се дават различни версии на едно и също нещо в зависимост от събеседника, да не се обижда, да не се говорят глупости или неща, които биха породили лоши мисли в другия. Правилните мисли се състоят в това да се търси истината, да се контролират чувствата, да не се изпада в скъперничество и да не се мисли за неправилно поведение. Чувстващите същества, които извършват тези действия, могат да отидат в небесните земи на света на желанието.

Има също небесни земи, които принадлежат на света на формата, т.е. на света, който се намира над света на желанието. Десетте действия, които позволяват да се отиде там, са същите като току-що изброените. Все пак има и някои разлики: първата е, че съществата, които отиват в света на формата, са по-привързани към тези действия, в смисъл че ги намират за правилни и имат искрено и дълбоко желание да продължат да ги изпълняват. Освен това те са развили умението си за концентрация, така че са постигнали първата дхяна и могат да владеят действията си благодарение на внимателното и безпристрастно наблюдение на собственото си мислене. Това означава, че за да се отиде в света на формата, трябва да се постигне по-голям духовен напредък и тялото на онези, които са все още в света на желанието, но се готвят скоро да отидат в света на формата, непрестанно вибрира от толкова еуфорична енергия, че те вече не изпитват сексуално желание, а удоволствието от яденето и пиенето изобщо не ги интересува.

Над света на формата се намира светът без форма. Там могат да отидат онези, които са извършвали добрите действия, необходими за отиване в света на формата, и освен това са постигнали поне четвъртата дхяна, т.е. имат отлично медитативно ниво.