Често хората си мислят, че в будизма се стремим към освобождение и че за тази цел трябва да медитираме. Вярват, че когато по време на медитация вече нямаме мисли, ние сме се освободили от страданието. Впрочем немалко будистки монаси също претендират, че целта на практиката е да премахнем мислите си чрез медитация. Нека в тази връзка ви разкажа една история.
По времето на Буда в Индия живял един селянин, чието единствено богатство било къщата му и едно магаре. Един ден той отишъл да оре с магарето си, но по едно време то изчезнало. Селянинът го търсил навсякъде, но напразно. Накрая, той се свлякъл до едно дърво, кръстосал крака и се облегнал изтощен на дънера, след което изгубил съзнание. Един човек минал оттам и като видял селянина да седи така, си въобразил, че става дума за учител, потънал в медитация. После го забелязал и друг минувач и стигнал до същия извод. Така следобедът бавно се изтърколил, а пред нашия селянин се струпали хора, които му поднасяли цветя, тамян и плодове. Всеки чакал с нетърпение учителят да отвори очи, за да може да чуе проповедта му.
Когато се стъмнило, селянинът се посъвзел и като чул шума от струпалите се хора, отворил очи, след което настъпила дълбока тишина. Всички били готови да чуят мъдрите слова и да не изпуснат нищо от проповедта му, за която смятали, че ще е изключителна. Селянинът от своя страна пък бил много изненадан да види всички тези хора, а умът му си бил все така привързан към магарето, така че първото му напътствие се изразило в следния въпрос:
„Да сте ми виждали магарето?“
КОМЕНТАР
Когато селянинът е бил изтощен, дали все още е имал мисли? Не, тъй като той е бил толкова изморен, че е припаднал. Дали е бил постигнал мъдростта на освобождението? Не, тъй като все така е останал привързан към своето магаре. А бил ли е постигнал мъдростта на просветлението? Също не, защото тя съдържа в себе си и мъдростта на освобождението, която селянинът очевидно не е притежавал.
Ако си мислите, че отсъствието на мисли, което можете да постигнете чрез медитацията, ще ви донесе мъдростта на освобождението, вие сте като този селянин, който си търсел магарето. Целта на будизма е да се разрешат причините за проблемите, за да се получи мъдростта на освобождението. Медитацията е помощно средство и инструмент, но тя не е някаква самоцел. Ако храните убеждението, че медитацията е върховната цел на практиката и нищо друго няма значение, то вие сте като този селянин, който търси магарето си и всъщност няма никаква опасност да се освободите.
АМИТОФО!