(Сутрата на шестте парамити)
Някога, когато Буда Шакямуни беше все още бодхисатва, практикуващ дхарма в една планинска гора, той беше винаги състрадателен и добронамерен към всички чувстващи същества.
Идеята непрестанно да помага на всички същества, които страдат от прераждането в трите свята, никога не го напускаше. Един ден, докато медитираше, нещо го засърбя и се оказа, че една въшка се хранеше от него. Понеже това го разсейваше и нарушаваше медитацията му, той пъхна ръка под дрехите си и хвана въшката. Изпълнен с жалост, вместо да я смачка, той я постави върху един изсушен животински кокал, който се намираше наблизо. Въшката се храни от този кокал в продължение на седем дни и накрая умря.
След много прераждания този бодхисатва най-сетне стана будата, когото познаваме като Буда Шакямуни, за да разпространява будисткото учение и да помага на чувстващите същества да се освободят.
Един ден валеше обилен сняг и нямаше никой по пътищата. Едно мило местно семейство прие Буда и хиляди монаси и им правеше дарения в продължение на седем дни в дух на тържественост и уважение. Навън снегът не спираше.
Изведнъж Буда каза на Ананда: „Събери монасите, прибираме се в манастира!“
Ананда му отговори: „Нашият домакин проявява уважение и е искрен и предан. Освен това снегът продължава да вали все така обилно и няма къде да отидем, за да просим храна.“
Но Буда му каза: „Нашият домакин няма намерение да ни прави повече дарения.“
След това Буда отведе групата монаси в манастира.
На другия ден заръча на Ананда: „Мини пак пред тази къща, където бяхме, и виж дали ще ти дадат нещо.“
Ананда последва указанията му и отново отиде пред дома на това толкова щедро семейство. Този път обаче, когато го видяха, пазачите го пренебрегнаха напълно. Ананда се върна в манастира, поклони се пред Буда и му разказа случилото се, след което го попита: „Как стана така, че щедростта им към нас бе толкова кратка? Защо толкова бързо си промениха мнението?“
Тогава Буда му разказа какво се беше случило с малката въшка преди толкова много години.
Буда продължи:
„Ананда, воден от моето голямо състрадание, аз помогнах на тази въшка да оцелее, като я поставих върху един изсушен кокал и тя се храни от него в продължение на седем дни. Днес аз получих отплата за моето доброжелателно действие. В миналия си живот аз помогнах на едно чувстващо същество, а в този живот получавах помощ в продължение на седем дни. Когато тази въшка ми върна заслугите от моето действие, тя не пожела да прави повече дарения. В продължение на седем дни тя проявяваше състрадание към Буда и монасите и заслугата от това е много по-голяма от моята заслуга, че спасих една малка въшка. Това е така, защото монасите спазват чистите предписания, нямат желания и са изпълнени с доброта отвътре и със състрадание отвън. Като уважавате и помагате на един истински практикуващ, вие можете да получите ползи, които са неизмеримо по-големи, отколкото ако помагате на едно обикновено същество. Защо казвам това? Защото монасите носят сутрите в сърцата си и спазват предписанията, поддържат концентрацията си, притежават мъдрост, постигат освобождението и най-вече, те имат правилни знания, които споделят с другите. С тези пет добродетели те насочват чувстващите същества, за да могат последните да се отърват от страданието в трите свята.“
От тази история разбираме, че трите съкровища на будизма са много ценни. Будисткото учение носи на чувстващите същества мъдростта на причинно-следствените връзки (разбирането на кармата) и мъдростта на освобождението, като така им позволява бързо да се освободят от цикъла на раждането и смъртта или поне да се научат как да спазват истинските предписания и да имат правилно поведение, за да могат да очакват един по-добър бъдещ живот. Случаите, в които може да се срещне някой буда, не са много, шансовете да се чуе учението му не са големи, а възможността да се направи дарение на монах е толкова рядка, колкото и да се види цветът на удумбара[1]. Затова не бива лесно да се отказваме от шанса да практикуваме будизма.
[1] Растение, чиито цветове изчезват няколко десетки секунди след като разцъфтят и които следователно е много трудно да бъдат наблюдавани.