Аудиоверсията е достъпна тук.
(Джатакa)
Много отдавна на брега на океана живял царят на костенурките. Костенурките и другите морски народи го уважавали, защото всеки път, когато избухвал конфликт, той успявал да го потуши.
Тази костенурка, освен ако не е било животно, което много прилича на костенурка, била толкова голяма, че когато спяла в средата на океана, лесно можела да бъде сбъркана с остров.
Един ден, докато тя спяла на плажа, се приближил един търговски кораб и пътниците, мислейки си, че са намерили някаква скала, свалили стоките си върху нейната черупка и самите те слезли там заедно с няколко животни. Дори запалили огън, за да си сготвят. Цялото това оживление събудило прекрасното животно. Огромните му очи се отворили и като видяло умората на търговците, пламъците и всичко, което се намирало на гърба му, решило, че ако се гмурне в океана, огънят ще загасне, но така ще причини смъртта на всички тези същества. Болката от изгарянето обаче започнала да става непоносима. След като поразсъждавала, костенурката решила да се придвижи до водата, за да се охлади. Постарала се обаче да се движи съвсем бавно, за да не се уплаши някой, че скалата сама се е отправила към океана. Търговците все пак се ужасили: те решили, че земята трепери или пък е започнал някакъв мощен отлив. Те се помолили на небесните богове за помощ. Царят на костенурките, като чул уплашените им викове, издал звуци, с които ги успокоил и им дал да разберат, че просто иска да премахне болката от изгарянето. Търговците си дали сметка, че се намират на гърба на костенурката и че тя не им желае злото. Затова ѝ благодарили за нейната доброта. След като се нахранили, те заминали, щастливи, че са се запознали с царя на костенурките, толкова щастливи, че си помислили, че става дума за велик бодхисатва.
От тази история трябва да се разбере, че будите и бодхисатвите никога не са далече от нас. Те могат лесно да приемат образа на огромна костенурка, някой клетник, призрака на някой предтеча, птица… Бодхисатвите приемат подходяща форма в зависимост от кармичните си връзки с другия, за да могат да му помогнат по най-добрия начин. Основното за тях е състраданието и дори ако някой им причинява болка с огън, не биха се поддали на гнева или упреците. Затова не е учудващо, че царят на костенурките е самият Буда Шакямуни в един от предишните му животи. Буда показва в тази история как трябва да се проявява щедрост спрямо другите независимо от болката, която могат да ни причинят. Този текст ни поставя един фундаментален въпрос: можем ли да проявим състрадание към онези, които ни причиняват зло?