Откъс от конференцията на учителя по чан (дзен): Лин Джънцъ
Скъпи практикуващи, отдавна не сме се виждали. Надяваме се, че взимате предпазни мерки срещу вируса и пазите семейството си.
Надяваме се също, че преминавате със спокойствие през това изпитание и че ще можем скоро да съберем отново, за да практикуваме заедно будизма. По време на тази пандемия трябва да спазваме препоръките на правителството и да си мием грижливо ръцете, да носим маска и да избягваме местата, където има твърде много хора, за да намалим риска от заразяване. Нека също така не се поддаваме на безпокойството и страха. Но как да успеем?
Коронавирусът вече се среща навсякъде по света и предизвиква страх и тревога у много хора. Моментът е труден, но ако действаме добродетелно, ще можем да пораждаме повече добри кармични плодове и по-късно да отидем в някой небесен рай. Буда обяснява в двайсет и втора глава на Диргха Агама сутра, че ако някой извършва добри дела по време на епидемия, ще може по-късно да отиде в някой небесен рай, защото култивира състраданието си, като се грижи за добруването на другите и желае всички същества да бъдат пощадени от болестта. Като действа по този начин, той избягва страха и гнева. Ние трябва да се молим за оздравяването на онези, които са се разболели. А ако се разболеем самите ние, вместо да се поддаваме на страха или гнева, нека запазим спокойствие, да се лекуваме и да изпитваме състрадание дори към вируса, тъй като той също е чувстващо същество като нас, въпреки че кармата му е много по-тежка от нашата, а невежеството му – много по-голямо. Трябва също така да се изповядаме, ако сме допуснали някаква грешка, да формулираме великото пожелание всички болни да получат необходимите грижи и да се излекуват и най-сетне да връщаме и най-малките заслуги от нашата практика към всички чувстващи същества.
Това състрадание е ключово не само за да можем да отидем в някой небесен рай, но и защото онези, към които го проявим, ще изпитват същото към нас: както гледаме на другите, така и те ще гледат на нас. Трябва да поддържаме състраданието си при всякакви обстоятелства и най-вече в трудности като тези, с които се сблъскваме в момента.
Трябва също така да благодарим на Буда за неговото учение и да влезем в състоянието на помнене на буда, за да живеем в спокойствие. Когато помним буда без форма, ние изпитваме чувството, че Буда е винаги сред нас и освен това подобряваме концентрацията си. Чрез тази практика се учим да намаляваме броя и размера на проблемите си. Тази пандемия, която ни принуждава да си стоим вкъщи, ни дава прекрасната възможност да практикуваме.
В трийсета глава на Йогачарабхуми шастра се обясняват деветте етапа на помненето на буда. На първия етап практикуващият развива способността да се концентрира известно време. На втория етап той е способен да поддържа концентрацията си по-дълго време. На третия етап той може да поддържа концентрацията си постоянно и се намира в състояние на вътрешен мир. След това на четвъртия етап той получава усещането, че тази концентрация винаги е в него, което означава, че на петия етап я контролира напълно и може да я насочва накъдето иска. След това на шестия и седмия етап концентрацията му става дълбока тишина, а след това и абсолютна тишина. На осмия етап той може да насочва тази абсолютна тишина, където желае. На последния девети етап може във всеки момент да поддържа дълбоко състояние на концентрация.
Ако разглеждаме тези девет етапа, може да се окаже, че нещата са трудни за разбиране. Ако ги свием до три големи етапа обаче, може да ни стане по-ясно:
- Първият голям етап съдържа в себе си първите четири етапа – първо, да се научим да се концентрираме, второ, да се научим бързо да влизаме в състоянието на помнене на буда, трето, да влизаме в състоянието на помнене на буда, когато пожелаем, и да пазим спокойствие, дори когато умът ни е разпилян, и четвърто, да се чувстваме по-близки до Буда.
- Вторият голям етап съдържа в себе си трите следващи етапа и се състои в успокояването на ума: ние изпитваме по-малко гняв, по-малко привързвания, по-малко нежелателни мисли. Допълнително предимство на този втори етап е, че колкото повече се концентрираме, толкова ни е по-лесно да се концентрираме, защото умът ни се освобождава постепенно от привързванията и обичайните си грижи.
- Последният голям етап, който обединява в себе си осмия и деветия етап, посочени от Буда, се състои в това, че практикуваме тази концентрация автоматично, без усилия и при всякакви обстоятелства.
Концентрацията е прекрасен инструмент за практиката, но тя не е нейната цел. Тя просто ни помага да придобием мъдростта и да премахнем безпокойствието си. Предлагаме ви за начало да медитирате и поддържате концентрацията си в продължение на 30 минути и после да напредвате постепенно, за да стигнете до последния от деветте етапа за три до шест месеца. Тогава ще можете да наблюдавате как функционират мислите ви, преди те да бъдат облечени в думи. Щом постигнете това, ще ви остане само да се просветлите, да видите природата на буда или да получите плодовете на пътя на хинаяна. По време на пандемията ни е по-лесно да постигнем тази невъзмутимост чрез практиката на медитацията. Не забравяйте да върнете ползите от практиката си към чувстващите същества, за да може пандемията да свърши по-бързо.
Накрая ви желаем да сте здрави, да изпитвате състрадание, да практикувате успешно концентрацията и да се просветлите възможно най-бързо. АМИТОФО!