Ако ти не ме обичаш, аз те обичам, а ако те обичам, пази се!

За да бъда напълно честен, ако и вече да съм преживявал любовни приключения, редовно бях отблъскван от госпожиците, които харесвах. Дори в един момент се разведох, така че за обикновените хора бях губещ. Освен това баща ми ме упрекваше, че не стига, че хората имат лошо мнение за мен, а на всичкото отгоре аз съм доволен от това. Затова намирам за смешно някой да идва да ми иска любовни съвети. Всъщност ми е смешно дори докато пиша тази кратка история! Хахаха!

Практикувам будизма, но съм съвсем начинаещ, така че изобщо няма да се засегна, ако не се съгласите с гледната ми точка. Освен това нямам никакво намерение да споря с вас!

Често казваме, че членовете на една двойка могат да станат врагове и ако любовта не нараства и не се поддържа, онова, което е било прекрасно в началото на връзката, може да стане източник на омраза. Тези конфликти, които можем да открием в човешкото сърце, ми напомнят прочутата опера на Бизе „Кармен“ и по-специално „Любовта е бунтовна птица“: „ако ти не ме обичаш, аз те обичам, а ако те обичам, пази се!“ Тези стихове добре илюстрират разногласията, които могат да възникнат в една двойка. Ако те обичам, но ти не ме искаш, може да те убия. В случая Кармен е циганка, в която силно се влюбва Дон Хосе. Кармен, която не се страхува от заплахите на своя любим, му напомня, че той никога няма да е свободен. Дон Хосе под напора на чувствата си убива героинята в един ужасен финал. Това няма нищо общо със сценариите на американските филми, които винаги свършват в колективна радост, но които забравяме много бързо! Произведение, чийто финал е белязан от кръв и сълзи, често остава по-дълго в паметта ни. Ако вземем например прочутата творба „Ромео и Жулиета“, която завършва със смъртта на двамата влюбени, то ние не можем да забравим този трагичен край, защото съжаляваме, че историята им не завършва по щастлив начин. Всъщност нещата са много ценни за нас, когато ги желаем, и безинтересни, когато сме ги получили. Спомням си как Андре Жид наричаше комуникацията с писма илюзорна, защото в крайна сметка всеки пише писмата за самия себе си. „Обичам те по-силно, когато се отдалечаваш от мен“ е нещо, което казват влюбените, които се намират на голямо разстояние един от друг. Човекът е така устроен, че желанието да има определени неща, нараства все повече, когато не успява да ги получи, а когато накрая все пак се сдобие с тях, това не му носи особено удовлетворение. Както гласи една китайска поговорка „онзи, който иска да прелъсти една девойка, трябва да не ѝ досажда прекалено и понякога да се отдръпва, защото ще бъде много по-желан, ако не се поддава на всички желания на любимата си“.

2. Непокорното магаре

Преди около година синът ми замина на стаж в едно стопанство. Когато отидох да го взема оттам, той ми разказа една весела история с негово участие. Още в началото на стажа си забелязал, че в стопанството имало едно магаре. Един ден младият стопанин се опитал да използва магарето, за да разоре земята. Животното обаче решително отказало да се занимава с това и побягнало с всички сили далече от него. Последвалата сцена явно е била доста забавна: младежът и моят син подгонили магарето, но бързо се изморили и спрели да си починат. Тогава то също спряло на място. За него нещата били съвсем прости: щом го подгонели, то веднага хуквало отново, а щом спирали, то също спирало и си стояло на едно място. Накрая на стопанина му писнало и тръгнал да се прибира със сина ми. За тяхна изненада, когато стигнали обратно в стопанството, установили, че магарето е вървяло след тях и когато му отворили портата, то тържествено влязло вътре. Дори се оставило да бъде впрегнато и свършило работата, която била предвидена за него.

Тази история много ме разсмя. В крайна сметка магарето не е много по-различно от човека и ако можеше да говори, вероятно също би казало като Кармен: „ако ти ме обичаш, аз не те обичам, а ако не ме обичаш, аз ще се върна при теб.“

3. Детето Чан

На един тайвански диалект използваме глагола „чан“ за дете, което не е получило нещо, което иска, и продължава шумно да настоява желанието му да бъде удовлетворено. Ще използваме този глагол като име на детето, чиято история ще разкажем сега.

Една приятелка се разведе. Тя имаше две деца, като дъщеря ѝ остана с нея, а синът ѝ трябваше да живее при бившия ѝ съпруг, но все пак можеше да я посещава в събота и неделя. Един ден аз и синовете ми се срещнахме с нея и двете ѝ деца в един ресторант, за да похапнем заедно. Момченцето на приятелката ми седеше срещу мен и му помагах да се храни. То беше много доволно и весело се смееше с мен. Когато обаче майка му започна да храни сестра му, то се разплака и започна да иска да отиде при нея. Естествено започна да я дърпа и да иска да го храни и него. Горката жена вече беше достатъчно заета с дъщеря си, за да може да му обърне особено внимание. За щастие тогава към масата ни се приближи друго момченце, което изглеждаше на същата възраст като нашия герой, и го покани да играят заедно на пумпал. Това беше достатъчно да го развесели! Докато размишлявах върху случилото се, си помислих, че това дете „чан“ е много сладко.

Докато разказвам тази история, се сетих за един репортаж, в който се говореше за Мари[1] – заможна дама, засегната от временна форма на клептомания, която беше свикнала да краде по магазините. Родителите ѝ се развели още когато била малка, като баща ѝ я взел и заминал с нея, така че тя нямала никакви контакти с майка си. Тогава тя решила, че майка ѝ Жозиан[2] никога не била искала да се ражда. Всъщност това, разбира се, не било така и майка ѝ никога не се отказала да я търси. Когато най-после я намерила, тя се настанила да живее в съседство. Така и обаче не посмяла да ѝ каже, че ѝ е майка, до деня, в който Мари, която била поканена на гости, тъй като двете били приятелки, не видяла в един семеен албум снимка, на която Жозиан я държи в прегръдките си. Тогава тя си дала сметка, че тази съседка, която ѝ била много близка, всъщност е майка ѝ, но не посмяла да ѝ каже нищо.

Този емоционален шок довел до отключване на клептоманията. Нито полицията, нито приятелите ѝ успявали да разберат защо тя се държи така странно. Дори тя самата не разбирала нищо. Тази мания да краде спряла в деня, в който имала откровен разговор с майка си и двете най-после започнали да наваксват изгубеното време и да изграждат своите отношения на майка и дъщеря. Всъщност Мари бе започнала да краде само и само майка ѝ да ѝ обърне внимание. Мари също беше дете „чан“.

4. Това его, което поражда толкова проблеми…

Човешките отношения са много сложни, но защо това е така? Сега ще отговорим на този въпрос. В том 11 на Самюкта агама Буда обяснява на своя ученик Пурна следното:

„Пурна, откъде идват тези проблеми? Всъщност те идват от нашето его. Всички проблеми на чувстващите същества идват от привързването на егото им към собственото му съществуване. Това привързване умножава нашите страдания и малко по малко ни унищожава. То също е източникът на нашите радости. Хората обаче дори не си дават сметка за това привързване на егото им към собственото му съществуване. Така чувстващите същества, които не знаят как функционира цикълът на преражданията и тяхното собствено его, преминават слепешком от един живот в друг и затънали в невежеството си, правят всякакви глупости. Това невежество прилича на възел, който не успяваме да развържем, защото не виждаме откъде да прекараме края на въжето. […]

Всеки следващ живот е като течение, което никога не спира: невежите чувстващи същества никога няма да успеят да излязат от цикъла на преражданията.“

В коментарите на учителя Сяо Пин-шъ на предписанията, дадени на бодхисатвите от Буда, и по-специално в третата книга, се казва, че гордостта, т.е. привързването на егото към собственото му съществуване, е коренът на всички грижи. Ние се раждаме с нея. Заради нея се сравняваме с другите и се чувстваме толкова важни и специални. Гордостта се поражда от привързването на егото ни към собственото му присъствие.

По-горе говорихме за операта Кармен. Кармен е циганка, която обича да си играе с чувствата на мъжете и чието чувство за собствена значимост се подхранва от успехите ѝ в това отношение. Това добре се илюстрира от факта, че Кармен изисква от Жозе да напусне любимата си, за да бъде с него, и след като Жозе изпълнява желанието ѝ, Кармен скоро го изоставя. Егото на Кармен очевидно е силно привързано към самото себе си и това я прави много суетна. При Жозе впрочем имаме подобно привързване, което поражда проблем: той отказва да повярва, че Кармен би могла да го изостави толкова бързо. Младият човек има нужда да се чувства обичан, защото егото му има нужда от това чувство. Това, че Кармен се отдръпва от него, не пречи на привързването към аз да си остане все така силно: егото му не приема този неуспех. Както казва Кармен: „ако те обичам, пази се“ или с други думи, не мога без прекрасното усещане, че ще ме обичаш завинаги. В действителност любовта ми към теб е любов към самия мен. Любовта и омразата в крайна сметка не са толкова различни една от друга, защото и в двата случая имаме силно привързване към самия себе си, което е и източникът на всички проблеми.

Нека сега се върнем към нашето магаре. Когато на стопанина му писнало да тича след него, мога да ви уверя, че клепоухото е било доста разочаровано. По тази причина, когато видяло, че стопанинът се прибира с уморени крачки, то веднага го последвало. След като влязло вътре и било впрегнато, то без съмнение е изпитало гордост, че е незаменимо за своя господар. Егото на магарето е източник на проблеми за него. Понеже се чувства важно в ролята си на магаре, то рискува да иска отново да е магаре в следващите си животи. Магарето е искало да бъде желано, да се чувства важно. Привързването към това да ни считат за важни ни кара да търсим същото егоистично удоволствие в следващите си животи. Бих казал на магарето: „Би ли желало отново да си магаре в следващия си живот?“

Що касае децата „чан“, отново егото е онова, което причинява проблемите, и ако искаме да обобщим нещата с едно изречение, бихме казали: „Как е възможно мама да не ми обръща внимание?“ За да привлекат вниманието на майка си, те са готови да се държат наистина странно. Когато едно дете „чан“ се държи лошо, вместо да му се карате строго, по-добре го прегърнете и му кажете, че го обичате. Това ще промени из основи поведението му.

Това его, което поражда толкова безпокойство, само̀ не си дава сметка за всички проблеми, които причинява. Впрочем то е и причината за прераждането ни. Това его наистина е източник на проблеми!

Сега бих желал да споделя с вас думите на един будистки учител: „Практикуващият трябва да гледа на всеки с голямо състрадание. Трябва да се отнася еднакво към всички. Ако някой ви обижда или злослови по ваш адрес, бъдете щастливи, тъй като в действителност не губите нищо. Просто не обръщайте внимание на подобен човек. Освен това си задайте въпроса дали самите вие не обиждате или не злословите по адрес на някого. Не се отдавайте на гнева или омразата. Така житейските ви препятствия малко по малко ще изчезнат. Онзи, който отговаря на атаката с атака и на гнева с гняв, е воден от прищевките на егото си. Той никога няма да е спокоен и се отдалечава от пътя на практиката. Бъдете много внимателни в това отношение, защото само с доброжелателни действия в крайна сметка ще успеете да се отървете от всички житейски грижи.“

Бих желал да ви обърна внимание, че „еднаквото отношение“, за което говори будисткият учител, не е нещо, което може да се схване с мисловното съзнание. Ако то беше свързано с него, това щеше да означава, че просто все още се намираме в плен на егото си. Последното, разбира се, с удоволствие ще си въобрази, че може да се отнася еднакво към всички и дори ще изпита гордост от това. Подобни мисли само биха засилили самодоволството на егото ни. Мъдростта на Буда се състои в това да се отървем от страданието и да излезем от цикъла на преражданията. Сам по себе си фактът, че не се привързваме към нещо, е следователно твърде далече от освобождението. Приканвам ви добре да помислите по този въпрос! Ако желаете да изучавате будизма, ви препоръчвам да дойдете да практикувате с нас. Така свършват тези няколко малки истории. Надявам се да не съм ви досадил прекалено! АМИТОФО!

[1] Името е сменено.

[2] Името е сменено.