(Аваданасатака)
Някога в Индия имало един много беден шивач. Един ден той си казал:
„Ако днес съм толкова беден, то без съмнение, това е така, защото не съм бил достатъчно щедър преди. Занапред трябва на всяка цена да проявявам щедрост, за да получа ползи по-късно.“
Така шивачът започнал да дарява на другите малкото, с което разполагал. Един ден той се видял с някого, който му подарил малко конец. На връщане нашият шивач срещнал Буда Шакямуни и забелязал, че дрехата му е малко скъсана.
Затова той застанал пред Буда и му казал:
„Това, което имам тук, не е нищо, но бих искал да го подаря на Буда. Нека това е доказателството, че имам силното желание да помогна на всички чувстващи същества и да стана буда един ден.“
След като изрекъл тези думи, нашият шивач подарил конеца на Буда.
Буда се усмихнал широко и приемайки подаръка, му отвърнал:
„Благодарение на твоето велико обещание един ден ти ще станеш буда и ще помогнеш на безброй чувстващи същества. Ти придоби големи заслуги благодарение на щедростта, която демонстрира.“
Нашият беден човек, като чул това, коленичил пред Буда и му отговорил:
„Ако има и най-малката полза от извършеното от мен, нека тя се върне към всички чувстващи същества. Ако някой не знае по кой път да поеме, бих искал да го водя. Бих искал хората, които няма къде да се подслонят, да си намерят убежище. Нека онези, които нямат закрила, да бъдат защитени. Нека онези, които не са свободни, да се освободят. Нека онези, които не са спокойни, да намерят тишината. Нека онези, които не са срещнали истинското аз, да постигнат нирвана [състоянието на истинското аз] много бързо.“
Като чул тези думи, Буда отново се усмихнал широко, а пет различни светлини излезли от тялото му, обиколили го три пъти и влезли в главата му.
Тогава брат му Ананда го попитал:
„Учителю, защо си толкова доволен?“
А Буда му отговорил:
„Поздравявам този беден човек. Великото му обещание е много силно, един ден той ще стане буда и ще помогне на безброй чувстващи същества. Ето защо съм толкова доволен.“
Тази история е кратка, но смисълът ѝ е много дълбок. Има много бедни хора, които се оплакват, че животът не е справедлив и хвърлят вината за това върху другите. Липсва им самокритичност и като нямат достатъчно пари, смятат, че за това е виновно обществото и всеки друг, но не и самите те. Така в тях се трупа много гняв. Един истински практикуващ не търси грешката в другите, а по-скоро търси как да подобри положението и да разреши проблемите, без да се остави да му бъде повлияно от обстоятелствата. Можем да сме сигурни, че винаги има решение, за да се напредва по пътя на щедростта.
Впрочем, ако сме изправени пред проблем, може да се случи да сме самокритични. Може дори да се зачудим дали не сме направили нещо лошо и дали не трябва да се чувстваме виновни. Това обаче също е привързване към фалшивото аз, макар и да е много по-фино от онова, което ни кара да обвиняваме другите. Всъщност, дори в този случай ние се концентрираме твърде много върху самите себе си, а в действителност просто трябва да потърсим решение, за да вървим напред. Ако се върнем към нашия беден шивач, можем да видим, че като дава своето велико обещание пред Буда, той показва, че мисли за другите и не се привързва към собственото си богатство. По тази причина Буда е толкова доволен и предсказва, че шивачът ще стане буда по-късно, защото най-важното е да не мислим за себе си, а за другите. Това е единственият начин да вървим напред.