(Джатака)
Един ден след медитацията някои монаси, които вече бяха прекарали три месеца заедно с Буда, решиха да си тръгнат. Тогава преди да ги остави да си заминат, Буда ги попита дали практиката им през последните седмици им е помогнала да напреднат.
Ананда, полубрат на Буда, му отговори с друг въпрос:
„Почитаеми учителю, каза той, може ли да ни кажеш от кой момент започна да изпитваш голямо състрадание?“
„Преди безкрайно много време две същества се намираха в ада.“ – отговори Буда, след като се усмихна на Ананда.
„Тези двама нещастници сред толкова други от много време пъшкаха под тиранията на злите духове, които ги караха да бутат препълнени каруци и ги биеха с камшик толкова силно, че единият от тях най-сетне не издържа и припадна. Злите духове ни най-малко не се трогнаха от това и без никакво състрадание продължиха да го бият. Другият обаче не можа да понесе тази страшна гледка и изпълнен с болка се обърна към злите духове:
„Нека да го заместя: бийте ме колкото искате, ако в замяна го пощадите.“
„Добре, така да бъде!“ – отговори един от злите духове и започнаха така зверски да бият великодушния нещастник, че той умря.
Смъртта му обаче го освободи: той се прероди в един небесен рай, защото тази мисъл на голямо състрадание беше заличила лошата му карма, която някога го отведе в ада.“
„В този момент, в който пожелах да освободя едно същество от неговото страдание, каза Буда на Ананда, в мен се роди първото семе на голямо състрадание. След това научих, че около мен има безброй същества, които страдат, така че отново дадох обещание да живея, като проявявам най-голямо състрадание. Практикувах все повече и повече щедростта и най-сетне станах буда.“
Като чуха тези думи, Ананда и останалите ученици обещаха на свой ред да живеят в най-голямо състрадание и да помагат на другите същества.
Тази история ни учи, че щедростта е първата стъпка към освобождението и мъдростта на Буда, но че тази щедрост трябва да бъде водена от правилното познание. Ето защо не е щедро или състрадателно да помогнем на някой престъпник или да осигурим опиати на някой наркоман. Щедростта трябва да бъде разумна, за да може малко по малко да се доближим до състоянието на буда, защото с нас ще се отнасят по същия начин, по който сме се отнасяли към другите. По тази причина в будизма се изисква практикуващите да бъдат вегетарианци, защото по-късно ние ще бъде изядени на свой ред от животното, което сме убили или е било убито заради нас. Взаимната омраза, която се поражда, като се убиваме едни други, може да доведе дори до избухване на войни. Ето защо истинските практикуващи будизма винаги са вегетарианци.