В едно от джатаките, т.е. повествованията, в които се говори за предишните прераждания на Буда, и в някои пасажи на Садхарма пундарика сутра Буда обяснява, че много преди да стане буда, е бил цар. Но той вече практикувал шестте парамити и бил особено щедър, така че бил готов да пожертва живота или трона си, за да защити своя народ. Бил цар, но нямал за цел да трупа лично богатство.
В Йогачарабхуми шастра бодхисатва Майтрея уточнява, че великите бодхисатви имат шест начина да бъдат щедри с чувстващите същества. Вторият от тези начини е да се стане цар, за да се управлява народът. В този случай бодхисатвата внимава да не увеличава страданието на народа, да не го лишава от храна и грижи, да го образова правилно и да даде колкото е възможно повече свобода на страната. Той трябва също да се увери, че страната му не участва във войни и насилие и да се отнася към народа като към свой собствен син. Бодхисатвата трябва да е безупречно честен с хората си и винаги да спазва дадената дума. Едно от задълженията му е също да забрани всяка жестокост и към най-дребния му поданик.
Един бодхисатва може понякога да е велик цар, министър или генерал. В тази си роля той ще се запита какъв е най-добрият начин да култивира щедростта си и така донесе полза на народа. Когато някой се сдобие с власт, той често започва да си въобразява, че е по-важен от другите и че съответно има правото да обсеби богатствата им, което от своя страна води до натрупване на лоша карма.
Практикуващите будизма не се интересуват особено каква полза могат да извлекат за себе си, а по-скоро каква полза могат да принесат на всички чувстващи същества. Те си задават само два въпроса: как мога практикувам най-добре щедростта спрямо всички чувстващи същества? Как да помогна на всяко чувстващо същество да стане буда? Като действат така, те трупат множество заслуги дори да идват от бедно семейство и бързо се прочуват.
Освен това, те трябва да са наясно, че всички сме равни, тъй като всеки от нас притежава истинско аз, което не е по-различно от истинското аз на всеки друг, и всеки от нас е способен да стане буда. Бодхисатвите са готови да се пожертват, за да предотвратят една война.
В епохата на династията Тан учител на име И Фън попаднал на сражение, в което войници избивали бандити. Отначало се опитал да прекъсне битката, но не успял. Тогава И Фън се запитал какво може да направи, за да прекрати това кръвопролитие. В крайна сметка просто прелетял над сражаващите си, което така ги изненадало, че сложило край на битката. Той обаче бил наясно, че виделите неговата левитация ще дойдат да го разпитват. По тази причина решил да се самоубие.
Нашите близки лесно могат да се родят в някой бъдещ живот в страна, която е съперник на нашата, и ако започнем война, е напълно възможно да избием онези, на които някога сме държали изключително много. Ако пък ядем месото на животните, е напълно възможно да изядем нашите собствени родители. В будизма се набляга на необходимостта да считаме всеки за равен на всички останали. Целта на практикуващия будизма не е преследването на лични интереси, а посяването на колкото се може повече положителни семена, като по този начин се принесе полза на колкото се може повече хора.
Благодаря за вниманието.
АМИТОФО!