„Сутра на светците и глупаците“ – глава III
Така чух. Буда беше в Шравасти, в манастира Джетавана, когато по здрач двама небесни богове се явиха пред него.
От тях се струеше златиста светлина, която изпълваше целия храм. Буда се възползва от тази възможност, за да им предаде учението си, така че те успяха да се просветлят и да станат светци. Тогава те поздравиха Буда, като му се поклониха до земята, и отлетяха в своя небесен рай.
На другия ден Ананда попита Буда:
„Вчера при теб дойдоха двама небесни богове. Лицата им бяха много тържествени, а от телата им струеше силна светлина. Какво са направили, за да бъдат толкова сияйни?“
„Към края на епохата на учението на Буда Кашяпа – отговори Буда – двама жреци обещаха да спазват осемте предписания[1]. Единият желаеше по-късно да отиде на небето, а другият се надяваше да стане цар в следващия си живот. След като се прибра вкъщи, първият жрец обяви на жена си, че тъй като е приел предписанията на Буда, е решил повече да не яде, щом мине обяд.
„Ти си жрец – отвърна жена му – и вече спазваш предписанията на собствената си религия. Защо сега искаш да следваш предписанията и на друга вяра? Ако не ядеш с мен, ще кажа на всички останали жреци какво си решил. Тогава те ще те отлъчат и ти ще изгубиш всичките си приятели.“
След като чу заплахата на жена си, жрецът много се уплаши и в крайна сметка, се съгласи да сподели с нея ястието, което беше сготвила. По-късно двамата жреци починаха. Онзи, който желаеше да стане цар, се роди в царско семейство като принц, защото беше спазвал предписанията. Другият обаче не ги беше спазвал и затова се прероди като дракон.
Царският градинар ежедневно береше плодове и ги носеше на своя господар. Един ден той намери една круша в разкошни цветове. Плодът, от който се носеше упоителен аромат, беше паднал в една река. Понеже пазачът на двореца изобщо не обичаше да го пуска вътре, на градинаря му хрумна да му подари крушата, за да го умилостиви. Затова той отиде при него и направи, както беше решил.
„Всеки път, когато искам да занеса новини на царя и царицата – помисли си тогава пазачът на двореца, – евнухът, който бди над тях, ми пречи.“
Така пазачът реши на свой ред да подари крушата на евнуха. Евнухът пък прецени, че е по-добре да я даде на царицата, която, в крайна сметка, я отстъпи на царя. След като отхапа от крушата, последният установи, че тя е с отличен вкус.
„Къде намери този плод?“ – попита царят съпругата си.
Царицата му обясни и после двамата разпитаха евнуха и пазача и така стигнаха до градинаря. Царят го призова и го попита защо е предпочел да даде плода на пазача на двореца, а не на него. Градинарят му разказа цялата история, след което царят му нареди всеки ден да му носи по един също толкова прекрасен плод.
„Но това е невъзможно! – оплака се градинарят. – Аз намерих крушата в реката!“
„А какво ме интересува това? Ако много скоро не ми донесеш отново такъв плод, ще ти отрежа главата!“
Горкият човек се върна в градината и се разрида така силно, че привлече вниманието на един дракон. Драконът прие човешки облик и го попита защо е толкова тъжен. Градинарят дълго му разказва горчивата си история. Тогава драконът се гмурна във водата, събра плодове и ги сложи върху една златна чиния, която даде на градинаря.
„Тези плодове са за царя. Бихте ли му ги занесли заедно със следното послание от мен? Кажете му, че в минал живот с него бяхме жреци и добри приятели. И двамата получихме осемте предписания. Той заслужи да стане цар, тъй като тогава спазваше предписанията, а аз пък се родих като дракон, защото не ги спазвах. Днес обаче желая да ги практикувам, за да мога отново да стана човек. Ето защо искам царят да ме научи на тях, а ако откаже, ще предизвикам ужасни наводнения в това царство.“
Градинарят изпълни заръката и предаде плодовете и посланието на царя, който не можа да скрие притеснението си, защото учението на Буда бе изчезнало и той не знаеше как да предаде предписанията на дракона. Затова той се обърна към министъра си и му разказа цялата история:
„Очаквам от теб да намериш осемте предписания и да ги дадеш на дракона!“
„Но, Ваше величество, къде да намеря тези предписания, след като учението на Буда е изчезнало?“
„Не ме интересува! – отговори му царят. – Ако се провалиш, те очаква смърт!“
Министърът се прибра у дома си много притеснен. Баща му, като го видя в това състояние, го попита какво го измъчва и министърът му разказа случилото се.
„Странно е – каза тогава баща му, – че колоната, на която се крепи къщата ни, винаги излъчва светлина. Нека се опитаме да я срежем и да открием на какво се дължи това чудо.“
Министърът последва съвета на баща си и намери скрити в колоната две сутри. В първата се говореше за дванайсетте нидани, а във втората се изброяваха осемте предписания. Министърът, разбира се, побърза да отиде при царя, за да му предаде намереното. Монархът от своя страна сложи тези две сутри върху златната чиния и я занесе на дракона. Последният се зарадва толкова много, че възнагради царя с купища скъпоценности и злато. Драконът се постара да спазва предписанията и така успя след смъртта си да стане небесен бог. Самият цар също ги следваше и след смъртта си на свой ред се роди на небето като небесен бог.“
„Именно тези богове – продължи Буда – дойдоха да ме посетят снощи. След като чуха думите ми, те станаха шротапанна, т.е. получиха първия плод на шраваките. Те вече няма да попаднат в трите низши пътища, а ако продължат да практикуват, ще постигнат нирвана.“
Когато Буда свърши да говори, всички, които го бяха слушали, обещаха да практикуват.
[1] Да не се убива, да не се краде, да не се прелюбодейства, да не се лъже, да не се пие алкохол, да не се използва парфюм или грим и да не се танцува и пее (също така да не се слуша музика), да не се спи в луксозно легло, да не се яде, щом мине обяд.