Как да станем буди?

Аудиоверсията е достъпна тук.

Просветлението е ключов етап, който достигаме благодарение, измежду другото, на правилния възглед за истинското аз. От този момент, след като срещнем нашето истинско аз, татхагатагарбха, ние започваме да трупаме праджна, будистката мъдрост. Всички буди притежават четири вида чиста мъдрост, защото всички виджнани (съзнания) на един буда са трансформирани в мъдрост. Затова придобиването на праджна по време на будистката практика е важно, за да можем да станем буда.

Прекрасните характеристики на Буда

Чувстващите същества се нуждаят от три неизчислими калпи, за да станат буди. Бодхисатвата на върховното просветление вече е живял и практикувал през всичкото това немислимо време. Остава му само още един живот на бодхисатва, преди да стане буда. Тогава той ще прояви осемте прототипни събития[1] от живота на един буда, за да можем да им бъдем свидетели. Когато бодхисатвата на върховното просветление стане буда, той ще притежава не само десетте епитета, но и всички други характеристики на един буда, включително десетте сили, четирите вида безстрашие или пълна увереност[2], осемнайсетте различни атрибута[3] на буда, тридесет и двата основни белега и осемдесетте вторични белега на велик човек.

Да се срещне бодхисатвата на върховното просветление изглежда немислимо за повечето от нас в тази епоха на края на дхарма, да не говорим пък за среща със самия Буда. И все пак трябва да сме щастливи, че учението на Буда е все още тук в този свят Саха, за да можем да го следваме. В крайна сметка, нашата практика се състои в натрупването на заслуги и добродетели и усъвършенстването на двата вида мъдрост, за да успеем да се просветлим и да срещнем истинския ни ум, татхагатагарбха. Благодарение на петдесет и двата етапа на практика, ние можем да определим сегашното си ниво и да узнаем как да продължим по пътя към буда.

Петдесет и двата етапа на практиката

Петдесет и двата етапа на практиката, описани в Сутрата на цветната гирлянда (Аватамсака сутра), са десетте етапа на вярата[4], десетте етапа на закрепването[5], десетте етапа на практиката[6], десетте етапа на връщане на заслугите[7] и десетте земи на бодхисатва[8], както и двата последни етапа: потенциалното просветление[9] и върховното просветление[10]. Можем да станем буди само ако преминем през всички тези етапи.

Буда също обяснява четирите етапа, за да се стане архат, т.е. онзи, който може да се освободи, като спре да се преражда[11]: влизащия в потока (шротапанна), завръщащия се само веднъж (сакрадагамин), незавръщащия се (анагамин), и архат или пратиека буда[12].

Благодарение на написаното в сутрите чувстващите същества ще придобият двата вида мъдрост, като практикуват постепенно по пътя на освобождението и по пътя към буда и като развиват желанието си да помагат на другите. Няма как да станем буди, ако липсва дори само един от тези елементи.

Двата вида мъдрост

Светска (обикновена) мъдрост

Това е мъдростта, която придобиваме, за да оцелеем в този свят и да задоволим желанията на егото си.

След раждането си постепенно се научаваме как да ядем, да ходим, да говорим и да взаимодействаме с другите. По-късно се научаваме да четем и пишем и се сдобиваме с различни дипломи. След това даваме своя принос за обществото и нашата цивилизация.

В крайна сметка, всички знания, които трупаме, изобретенията и технологичното развитие служат на нашето его. Всички тези елементи съставят обикновената или светската мъдрост. Тази мъдрост е различна от онази, която се преподава в трите завъртания на колелото на дхарма.

Трансценденталната мъдрост

Това е мъдростта, която Буда ни преподава в сутрите и която ни позволява да се освободим от прераждането и да станем буди един ден. Буда лично е извървял пътя на освобождението и пътя към буда и оттогава споделя собствения си опит с всички чувстващи същества.

Учението му съдържа практическо описание на петдесет и двата етапа, които трябва да изминем, за да станем буди. Онова, което се счита за решаващ „праг“, е просветлението или откриването на истинския ум, истинското аз, което поражда мъдростта на праджна. Тази мъдрост е основата, която ни позволява да напредваме постепенно към по-висшите етапи и в крайна сметка, да станем буди. Като се има предвид, че крайната цел на будизма е освобождението от трите свята, всяко привързване към феномените, принадлежащи на някой от тях, е препятствие по пътя на освобождението.

С други думи, всичко, което обикновено наричаме „прогрес“ на цивилизацията или „развитие“ на човешкото същество, е само един безкраен цикъл на нетрайни феномени: раждането, болестта, остаряването и смъртта. По тази причина, будистите разглеждат света, който ни заобикаля, като непостоянен, изпълнен със страдание, празен и всъщност не представляващ никакъв интерес. Когато насочим поведението и мислите си далече от светските дела и феномени, ние развиваме и придобиваме трансцендентална мъдрост.

За да не бъдем разбрани погрешно, нека поясним, че макар разработването на решение за изкореняване на болест или за изхранване на много хора да изглежда съвсем похвално, никога не бива да се оставяме да бъдем подмамени да предлагаме решения, които в крайна сметка ще създадат повече проблеми, отколкото ще решат, и то с единствената цел да задоволим алчността си.

Заключение

Като преминем през петдесет и двата етапа на практиката с помощта на будите, ние ще доведем до съвършенство четирите вида мъдрост на един буда: осмото съзнание ще се трансформира в мъдростта на голямото и безупречно огледало (ādarśa-jñāna), седмото съзнание (манас) ще се трансформира в мъдростта на равенството (samatā-jñāna), шестото съзнание (мисловното съзнание) ще се трансформира в мъдростта на прекрасното наблюдение (pratyavekṣa-jñāna), а петте други съзнания ще се трансформират в мъдростта на безупречното изпълнение (kṛtya-anusthāna-jñāna). Следователно, едновременното придобиване на светска и трансцендентална мъдрост е като използването в синхрон на двата ни крака, за да можем да напредваме непрестанно по пътя на практиката ни. Непрекъснатото прилагане на тези два вида мъдрост в ежедневието ще ни помогне да изминем трите неизчислими калпи, за да станем буди един ден.

---

[1] Или страдания :

1. Страданието на раждането.
2. Страданието на старостта.
3. Страданието на болестта.
4. Страданието на смъртта.
5. Страданието да сме разделени от онези, които обичаме.
6. Страданието да сме с онези, които мразим.
7. Страданието да не получим онова, което желаем.
8. Страданието, свързано с петте агрегата.

[2] Четирите вида са :

1. Да твърди без страх, че е постигнал съвършеното просветление.
2. Да твърди без страх, че е премахнал всички замърсявания.
3. Да не се страхува да посочи на хората онези неща, които пречат да се реализира дхарма.
4. Да не се страхува да представи метода за освобождение.

[3] Има осемнайсет характеристики, които отличават един буда от всички други същества на деветте царства:

1. Съвършенството на тялото му (или на личността му).
2. Съвършенството на устата му (или на речта му).
3. Съвършенството на паметта му.
4. Съвършената безпристрастност към всички.
5. Спокойствието.
6. Себеотрицанието.
7. Непрестанното желание да спасява.
8. Непрестанното усърдие да спасява.
9. Непоклатимата мисъл да спасява.
10. Непрестанната мъдрост да спасява.
11. Способността да се прекъсне невежеството, породено от всяка мисъл, и да се излезе от цикъла на прераждането.
12. Способността да се прекъсне невежеството без начало и да се осъзнае, че истинското аз винаги е извън цикъла на прераждането.
13. Да се образоват чувстващите същества, за да постигнат съвършената мъдрост в делата си.
14. Да се образоват чувстващите същества, за да постигнат съвършената мъдрост в речта си.
15. Да се образоват чувстващите същества, за да постигнат съвършената мъдрост в мислите си.
16. Съвършено познаване на миналото.
17. Съвършено познаване на бъдещето.
18. Съвършено познаване на настоящето.

[4] Едно чувстващо същество се нуждае от десет хиляди еона, за да придобие тази чиста вяра в учението на Буда.

[5] Практикуващият е будист и започва да практикува.

[6] Интензивна практика, която позволява да се види светът като нещо ефимерно.

[7] Практикуващият споделя ползите от действията си с другите и знае как да го направи.

[8] Наричани също „бхуми“: това са основните етапи, които трябва да бъдат изминати от един бодхисатва.

[9] Бодхисатвата е готов да стане буда.

[10] Това е нивото на буда.

[11] Архатът не е буда, но буда е и архат.

[12] Пратиека будата има същото ниво като един архат, но разликата е, че го е постигнал съвсем сам, без да е било необходимо да чуе учението на Буда.