(Агама сутра)
Един ден Сарипутра и Маудгаляяна пристигнали в едно село, където живеели много грънчари. Почти по същото време се извила буря и двамата мъже се подслонили в една грънчарска работилница. Те обаче не знаели, че вътре имало една овчарка, която също се била скрила от природната стихия. Без да забележат присъствието на момичето, двамата влезли в медитативно състояние, за да изчакат бурята да спре. Овчарката пък ги намерила за много красиви и започнала да си фантазира за тях. Щом дъждът спрял, двамата уважаеми учители напуснали мястото, а момичето излязло малко след тях.
Някой видял двамата мъже, видял и овчарката, и забелязал, че лицето ѝ е зачервено и тя изглежда много развълнувана. Тогава той разправил на всички, че без съмнение двамата учители са имали връзка с това момиче. Един монах го предупредил, че трябва много внимателно да провери дали наистина казва истината и да се покае и изповяда, ако е сбъркал. Човекът обаче не обърнал никакво внимание на думите на монаха, а продължил да разправя същата история, без да се покае, до края на живота си. Затова след смъртта си се озовал в ада.
От тази история можем да заключим, че трябва винаги да проверяваме онова, което казваме, и да си даваме сметка, че дори да сме видели нещо, изводите, които сме направили, не са непременно верни. Трябва да внимаваме за нашите думи и е по-добре да проверяваме и дори да проверяваме повторно, преди да кажем нещо. Впрочем, ако оклеветим истинските учители, рискуваме да се озовем в ада.