Известността

„Почитаеми учителю – го попита той, – защо онези, които са успели да натрупат власт и слава, но са запазили скромността си и не се опитват да навреждат на другите, са толкова редки? Щом се прочуят и придобият власт, огромната част от хората се изпълват с арогантност и не се свенят да причиняват зло на останалите.“

„Нещата наистина се случват точно по този начин – отговори Буда. Онези, които желаят власт и известност, често се опитват да навредят на другите, щом се сдобият с тях, а кармичните последици от подобни действия след смъртта им ги водят в ада.“ „Царят на света на желанието – добави той – има демонично поведение, защото се опитва да попречи на съществата, които живеят в този свят, да излязат от него. Той е подобен на опитен рибар, който хвърля мрежата си в посоката, в която се движат рибите, така че те сами влизат в капана, който ги очаква. Тази мрежа е известността, властта, привързването към петте сетива. Щом рибите се хванат в мрежата, те вече не успяват да излязат от нея. Ако сме привързани към нашата репутация, към властта, към сетивата си и не си даваме сметка за последиците, до които води това, то ние сме като рибите, които се оставят да бъдат в бъдат уловени в мрежата. Така продължаваме да сме затворници на цикъла на преражданията и на страданието.“

Щом Буда свърши да говори, Пасенади и учениците, които го слушаха, обещаха да постоянстват в практиката си.

Коментар:

Предлагаме ви една кратка история, случила се в Китай, която ще ви помогне да разберете по-добре думите на Буда. Игуменът на един голям манастир бил на преклонна възраст и се радвал на голяма известност. Той обещал, че който успее да стигне до манастира, без да мине по обичайната пътека, а вместо това се изкатери по отвесната скала, ще го наследи. Тогава един от учениците му се опитал да извърши този подвиг, но на половината път изгубил опора и паднал в пропастта. Друг огледал скалата и без дори да се опита да се покатери, напуснал манастира, за да потърси друг учител, който би могъл да му обясни учението по-ясно. Когато завършил обучението си при него, монахът се завърнал в същия манастир, но минал по обичайната пътека, без да се опита да изкатери скалата. Игуменът се зарадвал, като го видял да идва, и го обявил за свой наследник.

„Онзи, който се стреми към известност и иска да ръководи голям манастир – обяснил старият учител, – е като монах, който се опитва да се покатери по скала: понеже той желае да се сдобие с добра и трайна репутация, няма да я получи, а вместо това ще падне. Напротив, онзи, който не се опитва да се сдобие с трайна слава, ще я получи, както монахът, който отказа да се покатери, а вместо това мина по обичайния път и стана игумен на манастира.“