(Махаяна Махапаринирвана сутра, том 4)
Един ден млада майка отишла на беседа, за да чуе словата на Буда, но била много разсеяна, защото непрекъснато мислела за бебето си. Буда се обърнал към нея пред всички, като я попитал: „Да не би да се безпокоите за детето си, тъй като не знаете дали новата храна е подходяща за него?“
Младата майка била много изненадана от въпроса на Буда. Тя му отговорила:
„Това е невероятно, Бхагван! Как узнахте мислите ми?
Наистина много се тревожа за бебето си, като се питам дали новата храна е подходяща за него. Дали Благословеният от небето би могъл да успокои тревогите ми?“
Тогава Буда се обърнал към младата майка, като ѝ казал:
„Не се тревожете. Детето Ви расте и има нужда от повече храна, за да поддържа тялото си в добро състояние. Храната, която му давахте преди, не беше достатъчна, за да му позволи да порасне.
Буда направи същото, като преподаваше различните дхарми: той позволи на чувстващите същества, които имат различни способности, да схванат добре учението.
Така Буда преподаде концепциите за не-аз[1] и за непостоянството. Ако Благословеният от небето беше заговорил веднага за постоянството, то слушателите му щяха да сметнат, че това не е по-различно от дхармата на небудистите, и щяха веднага да си тръгнат.
Всички ученици, които практикуват малката колесница на шраваките, са като Вашето бебе: те все още не са способни да приемат постоянната дхарма. По тази причина, аз първо им преподадох концепциите за страданието и за непостоянството. Ако учениците шраваки натрупат достатъчно добра карма, за да могат да практикуват сутрите на махаяна, то аз им говоря първо за шестте вкуса на сутрите. Кои са тези шест вкуса? Това е киселият вкус на страданието, соленият вкус на непостоянството, горчивият вкус на не-аз, сладкият вкус на блаженството, парливият вкус на аз и блудкавият вкус на постоянството. Така земният свят съдържа три вкуса: непостоянството, не-аз и не-блаженството. Страданията са горивото, а мъдростта е огънят. С тези причини и следствия получаваме храната на нирвана, която е постоянна, блажена и истинското аз. Тогава учениците са очаровани да приемат това ястие.“
[1] Концепцията, че няма аз.