(Дхармапада сутра)
Един ден двама будистки монаси, които желаели да се срещнат с Буда Шакямуни, тръгнали заедно пеша. Разстоянието, което трябвало да изминат било много голямо, а жегата – много силна. Много ручеи и кладенци били пресъхнали по пътя им и двамата мъже били много гладни и жадни.
Най-после те стигнали до място, където все още имало малко вода. Във водата обаче имало насекоми и в такива случаи от монасите се изисквало да прецедят водата, преди да пият, за да спазят предписанието да не се убива и да запазят живота на тези малки същества. За съжаление прецеждането се оказало непосилна задача, тъй като нивото на водата било съвсем ниско. Тогава първият казал:
„Ще спазя предписанията и няма да пия от тази вода, за да пощадя насекомите.“
„Аз пък искам да се срещна с Буда, тъй като това е наистина рядък случай и затова решавам да пия от тази вода.“ – отговорил другият.
Първият, който предпочел да спази предписанието да не се убива, в крайна сметка умрял от жажда и отишъл в небесния рай Траястримша, където станал бог, надарен със свръхестествени способности. Така той успял да посети Буда, а след това се върнал обратно в небесния си рай. Неговият другар пък пристигнал няколко дни след това, като бил много изморен и жаден. Той се срещнал с Буда и му разказал какво се било случило.
Тогава Буда му казал:
„Твоят побратим вече беше тук и понеже не наруши предписанията, сега е в небесен рай: в крайна сметка, той стигна преди теб. “
След това Буда добавил:
„Ти си пред моето физическо тяло, но не спази моето учение и следователно мога да кажа, че ти ме видя, но така и не се срещна с мен. За сметка на това, твоят другар наистина ме срещна и дойде много по-бързо от теб, въпреки че живее много по-далеч. “
Тази история може би изглежда малко странна, така че ще дадем някои пояснения. Нека първо да цитираме думите на Буда от Диамантената сутра:
„Ако някой мисли, че може да ме срещне с физическото си тяло, като ме види или чуе, той трябва да знае, че дори Буда да е пред него, всъщност това не е Буда. Подобен човек е на погрешен път и той никога не е срещал Буда. “
А ето и нашето обяснение: Буда е вечен! Физическото тяло на Буда не е Буда: то е само проявление на истинското аз на Буда. Истинското аз на Буда е тялото на дхарма на Буда, което позволява да се проявяват всякакви функционалности и което е вечно.
В крайна сметка, някой, който спазва предписанията, ще разбере по-добре учението на Буда, защото такъв човек мисли за другите и не се привързва към фалшивото аз. Истинското аз, наричано също осмото съзнание или татхагатагарбха, също не е привързано към аз. По тази причина в будизма често се казва „без аз“, когато се говори за това осмо съзнание (татхагатагарбха). Също така се говори обаче и за закона на карма, който не би съществувал без татхагатагарбха, която складира в себе си всички кармични семена. Татхагатагарбха съществува наистина и няма форма, което е причината да се казва, че природата ѝ е празна („шунята“).
Ето защо Буда казва, че монахът, който мислел само за себе си, не е срещнал наистина Буда, тъй като физическото тяло на Буда не е Буда.