Харити била съпруга на Пансика, царя на якшите. Тя родила десет хиляди деца, всяко от които било надарено с херкулесова сила. Най-малкото се казвало Пингала.
Харити била изключително жестока и особено много обичала да убива чужди деца и да ги изяжда. Изправени пред тази мерзост, поданиците ѝ не знаели какво да правят и накрая решили да се помолят на Буда. В отговор на молитвата им Буда взел купичката си за хранене, уголемил я и затворил в нея малкия Пингала. Харити, която силно го обичала, го търсила цели седем дни, но така и не успяла да го намери. Тогава тя научила, че Буда е безкрайно мъдър, и отишла да го попита дали знае къде е синът ѝ.
„Имаш десет хиляди деца – отговорил ѝ той, – а след като загуби дори само едно, ти вече страдаш много. Замисли се, че в твоето царство много семейства имат само едно, две, понякога пет деца, а ти все пак ги убиваш!“
Като чула тези думи, Харити осъзнала грешките си и обещала да не убива повече деца, стига да намери сина си. Тогава Буда ѝ показал Пингала, затворен в купичката му за хранене. Царицата се опитала да го освободи с помощта на магическите си сили, но не успяла.
„Ако днес приемеш трите убежища, спазваш петте предписания и обещаеш да не убиваш повече до края на живота си – казал ѝ Буда, – ще получиш сина си обратно.“
Харити приела трите убежища и обещала да спазва петте предписания и да не убива. Тогава Буда ѝ върнал сина ѝ, след което добавил:
„Дръж на думата си, Харити, спазвай предписанията! По времето на Буда Кашяпа ти беше седмата дъщеря на цар Каниш. Благодарение на голямата си щедрост към хората ти натрупа огромни заслуги, но не спазваше предписанията и затова в този живот си якша.“
Смисълът на тази история е, че не трябва да причиняваме на другите онова, което не искаме те да причинят на нас. Това е основополагащият принцип на предписанията, който освен това ни позволява да почистим лошата си карма.