Сутра на светците и глупаците (Дама мука нидана сутра), глава 4
Така чух. Буда беше отишъл в царство Шравасти, манастира Джетавана. Там живееше старец, чийто син беше прекрасно момче.
Веднага след раждането си той вече умееше да говори. Момчето впрочем се беше възползвало от това си умение, за да попита родителите си дали Буда Шакямуни не се намира някъде наблизо.
„А дали Сарипутра и Ананда също са сред нас?“
„Да, всички са тук“ – отговориха родителите му.
На тях им се стори странно, че синът им говори така и решиха да се обърнат към Буда.
„Това дете е натрупало много заслуги в миналото – им каза той. – Няма никаква нужда да се притеснявате за него.“
Така родителите се прибраха в дома си изпълнени с радост.
„Бих искал да поканя Буда и монасите на трапеза у дома“ – предложи детето.
„С удоволствие, но не можем да ги приемем веднага – отбелязаха родителите му. – Първо ще трябва да купим някои неща.“
„Не се притеснявайте: достатъчно е да се почисти къщата, да се постави масата и около нея да се наредят три високи стола. Аз ще се погрижа за храната. Впрочем, майка ми от предишния ми живот е все още сред нас и живее в царство Варанаси. Ще ви бъда благодарен, ако поканите и нея да се нахрани с нас.“
Тогава родителите на новороденото проводиха пратеник, който да покани предишната му майка.
Когато дойде уреченият ден, Буда седна на един от високите столове. Детето предложи другите столове на предишната си майка и на сегашните си родители. Монасите също бяха настанени добре и имаше достатъчно храна за всички. Членовете на семейството на детето получиха учението на Буда и постигнаха първия плод на шраваките: шротапанна.
Щом детето порасна, то стана монах и скоро постигна четвъртия плод на шраваките: архат. По-късно пред всички монаси Ананда попита Буда какво е направил в миналото този човек, за да може да се роди в богато семейство, да проговори толкова рано, да се замонаши и да се сдобие с толкова свръхестествени сили.
„В миналия си живот той се роди в царство Варанаси – поясни Буда. – Беше син на богат човек, но след смъртта на баща му семейството му изгуби богатството си. Когато Буда се появи на света, никой от тях нямаше какво да му дари. Младото момче изпита толкова силно съжаление, че реши да се наеме на работа в едно богато семейство. След една година то поиска да си получи дължимото, което представляваше доста пари.
„Да не се готвиш да се жениш?“ – попита го чорбаджията.
„Не“ – отговори младежът.
„Че за какво ще ти послужат тогава всичките тези пари?“
„Бих искал да ги даря на Буда и на общността на монасите и да ги поканя на трапеза.“
Богаташът се трогна и реши той да заплати половината от храната. По-късно младежът почина и се завърна на земята в друго богато семейство, за може отново да нахрани Буда и да стане архат.“
Накрая Буда потвърди отново, че това е същото момче, което Ананда бе срещнал.
Всички монаси останаха много доволни от историята, разказана от Буда, и обещаха да продължат практиката си.