По онова време почитаемият учител Катяяна се намираше в царство Аванти. Там живееше и един възрастен човек, който притежаваше огромно богатство. Той обаче беше безкрайно стиснат, лесно се гневеше и почти не изпитваше състрадание. Беше свикнал да вгорчава живота на една от своите робини, така че никога не я оставяше на мира. Тя трябваше да работи от сутрин до здрач, без да спира.
Това беше една толкова бедна жена, че вместо дреха имаше само едно парче плат и често нямаше какво да яде. Освен това тя често боледуваше. Животът ѝ беше толкова мъчителен, че тя скоро започна да мисли за самоубийство.
Един ден, когато почитаемият учител Катяяна минаваше оттам, той видя старата жена да налива вода от реката и да оплаква със сълзи съдбата си.
„Защо плачеш?“ – попита я Катяяна.
„Вече съм стара и ме бива само за черна работа. Живея в такава бедност, че нямам какво да ям и къде да се подслоня: мизерията е единственият ми другар. Плача, защото не успявам да умра, да сложа край на този живот, изпълнен със страдания. Ето каква е причината за моите сълзи.“
„Добре, щом си толкова бедна, защо не продадеш бедността си?“
„Как бих могла да продам бедността си и кой би бил толкова глупав, че да ми я купи?“
„Ти можеш да продадеш бедността си“ – повтори три пъти Катяяна.
„Ако бедността ми може да бъде продадена, би ли ми казал как да го направя?“
„Ако наистина искаш да продадеш бедността си, трябва да направиш всичко, което ти кажа.“
„Много добре, така да бъде“ – отговори старата жена.
„Първо отиди да се измиеш, а после ще практикуваш щедростта.“
След малко жената се върна при Катяяна:
„Но няма и едно парче плат, което да е мое. Дори делвата, която държа, принадлежи на моя господар. Как в такъв случай бих могла да практикувам щедростта?“
„Иди и ми донеси вода!“ – предложи Катяяна, като ѝ подаде купичката си.
Бедната робиня се подчини и след като му донесе водата, Катяяна изрецитира една сутра в нейна полза, след което я научи на основните предписания и я помоли да ги спазва. После той ѝ обясни как да практикува помненето на Буда и какви заслуги може да натрупа по този начин.
„Имаш ли подслон?“ – попита я след това Катяяна.
„Не – отговори старата жена, – аз работя в една мелница и вечер спя там. Когато нямам работа, си правя легло от изцапана с кравешки изпражнения слама.“
„Чуй ме. Запази концентрацията си върху спомена за Буда“ – каза Катяяна. Продължавай да служиш на господаря си, без да изпитваш омраза, а когато той спи, намирай чисто място в къщата му, където да медитираш и да поддържаш спомена за Буда. Не изпитвай гняв и се пази от отрицателни мисли.“
Старата жена, изпълнена радост, че е получила подобно учение, още същата вечер го приложи на практика. През нощта тя умря и се прероди на трийсет и третото небе, наречено Траястримша.
На другия ден господарят намери в дома си мъртвото тяло на старата жена. Той много се ядоса, че тя е прекарала нощта в дома му и на всичкото отгоре е починала там. Затова той нареди на слугите си да изхвърлят трупа в гората, което те направиха, като го завлякоха там с помощта на въжета, завързани за краката му.
В небесния рай Траястримша, където се беше преродила старата жена, живееше един принц, които имаше петстотин съпруги. Той беше изчерпил цялата си добра карма и следователно трябваше да напусне небето. Така старата жена стана новия принц на този рай.
Обикновено небесните същества, които са добри практикуващи, са наясно с предишните си животи, а други, които не практикуват толкова добре, не си спомнят нищо. Що се отнася до новия принц, той не си спомняше, че е бил онази стара жена.
Сарипутра отиде при него и го попита:
„Наясно ли си какви заслуги ти позволиха да се родиш в рая Траястримша?“
„Не“ – отговори принцът.
Тогава Сарипутра му показа, че преди той е бил стара робиня и че благодарение на Катяяна е успял да се роди в този небесен рай. След като узна това, принцът заведе своите петстотин съпруги в гората до тялото, което беше негово в предишния му живот. Небесните богове се помолиха за тялото и му поднесоха тамян и цветя. Светлината, която излъчваха, така освети гората, че много селяни я забелязаха и дойдоха да видят какво се случва. Като видяха небесните богове, някои попитаха от любопитство:
„Приживе тази жена беше отвратително, грозно и мръсно същество. Защо ѝ поднасяте тамян и цветя?“
Тогава небесните богове им разказаха какво се беше случило и как тази жена беше успяла да се роди на небето Траястримша и да стане негов принц. След това боговете посетиха Катяяна, който ги научи на практиката на щедростта и как да спазват предписанията; как се става небесен бог, как се избягва създаването на лоша карма и как се излиза от страданието. Тези думи на Катяяна им позволиха да се сдобият с окото на Дхарма и после те се завърнаха на небето. Някои селяни, които бяха слушали преподаваното от Катяяна, постигнаха третия или четвъртия плод на шраваките. Те всички изразиха благодарността си, поздравиха Катяяна и се оттеглиха.