(Трактат за великото съвършенство на мъдростта (Māhāprājñāpāramitāśāstra) – Нагарджуна)
„Самадхи има три аспекта: пустота (санскр.: шунята; кит.: кун 空 ), без желание (санскр.: апранихита; кит.: уюен/удзуо 無願/無作) и без облик (санскр.: анимита; кит.: усян 無相). “
Това изречение има много дълбок смисъл. „Самадхи“ е санскритски термин, който обикновено означава състояние, което се постига благодарение на медитацията (концентрацията).
Впрочем, говорим за осем самадхита, които отговарят на осем различни нива на концентрация и са достъпни за всеки, който практикува правилно медитацията, без да има значение на кое учение е последовател.
В това изречение на Māhāprājñāpāramitāśāstra обаче „самадхи“ не означава състояние, в което се влиза благодарение на медитацията. В случая става дума за състоянието на истинското аз, което винаги присъства. Буда се основава на трите аспекта на това състояние, за да създаде трите печата на дхарма, които са наречени така, защото позволяват да се провери дали дадено учение е будистко или не. Ако твърдим нещо, което не отговаря на съдържанието на дори само един от тези печати, то нашето твърдение противоречи на будизма.
Тези три печата, които съответстват на трите аспекта на състоянието на татхагатагарбха, а именно пустотата, отсъствието на желание и липсата на облик, са формулирани по следния начин: „всички феномени са нетрайни“, „в никоя дхарма (проявление) няма аз“ и „нирвана е абсолютна тишина“.
Когато става дума за дхарми, можем да ги разделим на два вида: дхарма, която се появява и изчезва, и дхарма, която не се появява и не изчезва. Ясно е, че има много голям брой дхарми, които се появяват и изчезват: светлината, звука, човешкото тяло и др. Естествено, всички тези дхарми са непостоянни, което отговаря на първия печат и може да бъде изразено и с термина „пустота“. Това означава, че съществува фундаментално съзнание, чиято природа е празна (санскр.: шунята) и което проявява всички тези дхарми. Ето защо можем да наречем това съзнание „дхарма, която не се появява и не изчезва“ или „необусловена дхарма“.
Както вече казахме, всички проявления на тази необусловена дхарма са непостоянни. Следователно е невъзможно да намерим в тях аз, т.е. нещо, което да е вечно и постоянно, и така стигаме до втория печат. Ако сега вземем втория аспект „отсъствие на желание“, става ясно, че ако изпитваме желание към някое от тези проявления, то ние сме извън учението на Буда. Например, стремежът към щастие, т.е. привързването към концепцията за щастие, привързването към сексуалното желание или по-общо, към насладите на плътта, привързването към богатството или привързването към дадена идея, са все неща, които показват наличието на желание. Следователно ако даден учител ни насърчава да породим привързване, като онези, които току-що посочихме, то без съмнение учението му няма нищо общо с учението на Буда.
Понякога практикуващите хинаяна добавят още един печат, за да подчертаят, че всички проявления причиняват страдание. В действителност, и най-малкото привързване към дадено проявление поражда страдание. Впрочем, всички тези непостоянни дхарми могат да бъдат увеличавани до безкрай, като и намалявани до пълното им изчезване. За сметка на това, и тук стигаме до третия печат, има една необусловена дхарма, която вече посочихме по-горе: дхарма, която е вечна и която не може да бъде нито увеличена, нито намалена. Това именно е дхармата на нирвана, която е абсолютна тишина и няма облик.
Тези три печата, обяснени от Буда, в действителност могат да бъдат приложени към живота на чувстващите същества. Наистина, всяко чувстващо същество се състои от една част, която се ражда и умира, и друга част, която нито се ражда, нито умира. Частта, която не се ражда и не умира, е осмото съзнание, татхагатагарбха. Частта, която се ражда и умира с всяко прераждане на чувстващото същество, се състои от другите седем съзнания и петте агрегата[1].
[1] Седемте съзнания са част от петте агрегата.