Така чух: Буда седеше със своите ученици, когато един цар застана пред него. Царят желаеше да разбере мистерията на живота и смъртта.
„Нека ти обясня живота и смъртта с помощта на една парабола – му отговори Буда, – а след това ще можеш да помислиш сам.“
Буда продължи:
„Това се случило много отдавна. Някакъв човек вървял през гората, когато бил подгонен от много агресивни слонове. Той се опитал да им избяга, като скочил в един кладенец, който се изпречил на пътя му. За да не падне на дъното обаче, той се хванал за корена на едно дърво, който стърчал от стената на кладенеца. Тогава видял, че два плъха, бял и черен, гризат същия корен, на който се държал, че четири отровни змии бавно се приближават към него с лоши намерения, а на дъното го причаква един зъл дракон. Човекът бил ужасен, че ще бъде ухапан или дори изяден от съществата, които го заобикаляли.
Тогава от пчелен кошер, намиращ се на един клон на дървото, няколко капки мед се стекли в устата му. Случилото се го накарало да забрави всичко, освен силното желание да получи още малко от този мед. Затова той започнал да клати корена, на който се бил хванал, с надеждата, че дървото ще се разтресе и в устата му ще капне още мед. Точно тогава същото това дърво било обхванато от огън…“
„Но – попитал царят – защо този човек страда така? Вместо да потърси решение, за да се измъкне от това положение, той се привързва към удоволствието да вкуси още малко пчелен мед…“
„Нека ти обясня тази парабола – отговори Буда. – Слоновете представляват непостоянството. Обширната гора е невежеството. Кладенецът символизира живота и смъртта. Коренът е продължителността на живота. Белият и черният плъх са денят и нощта. Четирите змии са четирите елемента (вода, земя, огън и въздух). Медът е желанието, което живее в човешкото сърце. Огънят е болестта, а драконът – адът.
Разбери, царю, че животът е подвластен на болестта, остаряването и смъртта. Знай, че за да излезеш от цикъла на преражданията, трябва да спреш да се ръководиш от петте желания (желание за богатство, за секс, за слава и известност, за ядене и пиене и за сън). Колкото повече се привързваш към тях, толкова по-голямо страдание ще изпитваш.“
След като чу думите на Буда, царят му се поклони и му благодари, като обеща да разбере по-добре живота и смъртта и да позволи на истината да ръководи живота му оттук нататък.