Ланкаватара сутра, том 2:
Блаженият[1] отговори: „Не, Махамати, моята татхагатагарбха не е същата като егото, на което учат философите, защото онова, на което Татхагатите[2] учат, Махамати, е татхагатагарбха, която е празнота, която е липса на външни признаци и липса на желание.“
Коментари:
В тази сутра Буда заявява, че представената от него татхагатагарбха е съвършено различна от понятието за „аз“ на небудистите. Татхагатагарбха понякога е наричана пустота, липса на външни признаци или липса на желание – термини, с които се описват вътрешната ѝ природа и нейните характеристики. Пустотата, липсата на външни признаци или липсата на желание се отнасят до самадхи на освобождението, което може да се прояви под две различни форми:
- самадхи на пустотата, самадхи на липсата на външни признаци и самадхи на липсата на желание по отношение на дхармите, основани на агрегатите, сетивните обекти и елементите;
- самадхи на пустотата, самадхи на липсата на външни признаци и самадхи на липсата на желание, основани на татхагатагарбха.
Дхармите на петте агрегата, дванайсетте сетивни обекта и осемнайсетте елемента са обектите, наблюдавани от шраваките[3]. Тези практикуващи наблюдават непостоянството на петте агрегата, които в крайна сметка изчезват и стават празни. Същото е вярно и за осемнайсетте елемента и шестте входа. Всички наблюдавани обекти са непостоянни и накрая стават празни и лишени от съществуване, което за шраваките е „липса на външни признаци“. Тази липса на външни признаци, т.е. това непостоянство, ще доведе до отсъствието на желания, а отсъствието на желания на свой ред ще доведе прекратяване на манас[4]. Поради прекратяването на манас няма да има ново раждане след смъртта, тъй като няма да има „аз“, което да се прероди. Така се постига самадхи на освобождението на малката колесница.
От друга страна, за да наблюдават и практикуват самадхи на освобождението, бодхисатвите на махаяна се опират на осмото съзнание – татхагатагарбха. Природата ѝ е празна, тя е лишена от всякаква форма или характеристика на трите свята и няма облик. По тази причина понякога я наричаме „пустота“. Когато съзнаващият ни ум[5] осъзнае и признае съществуването на тази пустота, той потвърждава, че мисловното съзнание е непостоянно и в крайна сметка става празно, както и всички обусловени дхарми. Ние (съзнаващият ум) можем следователно да твърдим, че татхагатагарбха, която не се привързва към петте агрегата, дванайсетте обекта и осемнайсетте елемента, е свободна от всякакво желание. Така постигаме самадхи на освобождението на голямата колесница.
След като разберат горепосочените аспекти на трите самадхи на махаяна и трите самадхи на хинаяна, практикуващите разбират, че последните също се основават на татхагатагарбха, без която не би било възможно да бъдат постигнати. Разбирането на архатите[6] обаче изглежда по-малко задълбочено, защото те не знаят за съществуването на татхагатагарбха, която им позволява да влязат в нирвана без остатък. От своя страна татхагатагарбха, чиято природа е празна, но в същото време тя проявява цялото съществуване, може да се нарече „истинско аз“ в противовес на фалшивото аз на манас и мисловното съзнание.
[1] Буда.
[2] Будите.
[3] Практикуващите хинаяна.
[4] Седмото съзнание.
[5] Шестото съзнание.
[6] Върховните практикуващи хинаяна.