Аудиоверсията е достъпна тук.
(Джатака)
Някога много отдавна на един цар се родил изключително надарен и мъдър син. Още от раждането си той си спомнял съвсем точно предишните си животи. Когато станал на 13 години обаче, той замлъкнал и влязъл в толкова дълбока медитация, че изглеждал дълбоко заспал или дори мъртъв. Царят и царицата много се разтревожили и извикали един ясновидец, за да каже какво се е случило с принца. Ясновидецът не можел да разбере какво се е случило, но вместо да си признае невежеството, предпочел да си измисля и казал:
„О, царю, този принц е много умен, но той представлява опасност за Вашето царство, и тъй като днес е неспособен да говори и да се движи, Ви приканвам да го погребете жив. Така ще опазите мира в царството си.“
Отговорът на ясновидеца посял съмнение в ума на царя и той свикал министрите и съпругата си, за да се посъветва с тях. Така било взето решение на следващия ден да отидат в планината и там да заровят принца. Макар и отчаяна от това решение, царицата се видяла принудена да се подчини и отишла да вземе дрехи и скъпоценности, които да остави в гроба на детето си.
Когато обаче царят и останалите стигнали до върха на планината, се случило нещо изумително – принцът излязъл от медитацията си и казал следното:
„Знам, че всички решихте, че съм като умрял и че трябва да ме погребете. Всъщност бях в състояние на дълбока медитация и пречиствах лошата си карма. Наясно съм обаче, че мълчанието ми би могло да навреди на повече хора, отколкото ако говоря и се движа и затова излязох от състоянието си.“
Принцът отишъл до реката, измил се и облякъл дрехите, които майка му била приготвила за него, след което се приближил до мястото, където искали да го заровят. Там видял работници и ги попитал какво правят.
„Нашият принц е дълбоко заспал и ни наредиха да го погребем тук. Разправят, че царят и царицата се надяват да имат второ дете.“
„Не се заблуждавайте, отговорил принцът, техният син съвсем не е заспал – това съм аз.“
На принца му трябвало известно време, за да ги убеди, че наистина е онзи, за когото се представя. Така или иначе неговото събуждане било повод за ликуване в цялото царство. Малко по-късно принцът осведомил баща си, че самият той някога в друг живот е бил цар и в онези благословени времена народът му е живял в голяма хармония:
„Знай, че в царството ми нямаше гняв, а затворите бяха почти празни. Дори жителите на съседните царства искаха да дойдат да живеят в моите земи. Един ден посрещнах много чужденци и организирах голям пир. Готвачите ме попитаха дали по този случай да заколят животни. Отговорих им, че наистина е по-добре хората да могат да похапнат месо, тъй като, ако им предложим само вегетарианска храна, могат да ни обвинят, че сме твърде стиснати. Заради това си погрешно решение след смъртта си се озовах в трите низши пътя на прераждането, където останах безкрайно дълго, страдах ужасно и бях убиван многократно, за да нахраня други същества. Хората не си дават сметка за огромните последици от моя избор. Ето защо в този живот разбрах, че не бива да се говори необмислено, и влязох в състояние на мълчалива медитация. Когато видях обаче, че ще допуснеш грешка заради една илюзия, реших отново да проговоря.“
Щом царят чул тези думи, той поздравил сина си и се зарадвал, че принцът е прекрасен човек и дава чудесен пример. Дори обещал занапред да внимава за собствените си думи и поведение.
Принцът, разбира се, бил Буда Шакямуни в свое минало прераждане, а царят и царицата били онези, които много по-късно отново станали негови родители в Индия преди 2500 г. Ако трябва да си извлечем някаква поука от този разказ, то тя ще бъде, че дори най-незначителните на пръв поглед решения могат да имат ужасно тежки последици и че е необходимо да изучаваме как се пораждат нашите мисли и тяхното качество, за да избягваме необмислените решения и тежките последствия, които те влекат след себе си.