(Джатака)
Един търговец пътешествал по океаните, когато забелязал едно огромно животно, което изяждало по-малките от него. Тази тъжна гледка го накарала да се замисли, че в живота по-силните изяждат или тормозят по-слабите, които от своя страна правят същото с по-слабите от тях.
Така омразата, която живее в сърцата на тези същества ги принуждава да се прераждат непрестанно и на свой ред са разкъсвани от онези, които някога са били техни жертви. Тогава търговецът последвал порива на сърцето си и пожелал да сложи край на тази трагедия.
Заради великия си обет той се преродил като огромен кит след смъртта си. По онова време едно царство било сполетяно от множество бедствия: сушата унищожила реколтата, а заради прекаления риболов в океана вече нямало риба и сянката на глада започнала да надвисва над тамошните жители. Когато китът научил за случилото се, той решил да направи така, че да бъде изхвърлен на плажа и да нахрани хората, които живеели там. При всеки прилив огромният бозайник, въпреки че страдал ужасно, се завръщал в океана, изчаквал плътта му да се възстанови и после отново отивал на плажа, за да продължи да храни хората. Това продължило няколко месеца и достигнало до ушите на едно небесно божество. То отишло при кита и му казало:
„Вие без съмнение сте велик бодхисатва. Но понеже страдате ужасно от тези повтарящи се саможертви, защо просто не се оставите да умрете, като така хората ще изядат цялото Ви тяло?“
„Ако го направя те ще се нахранят само веднъж, тъй като плътта ми бързо ще се развали, и след това ще умрат от глад.“
„Наистина, казало тогава божеството, Вие сте велик бодхисатва и когато станете буда, ще помогнете на безброй чувстващи същества.“ Китът продължил така още известно време, преди напълно да се изтощи и да умре, а след това се родил отново като принц.
Една година страната била сполетяна от бедствия и народът гладувал. Този великодушен принц молел баща си да премахне данъците и правел всичко възможно да помага на другите, докато той самият се хранел съвсем оскъдно. Той стигнал дотам, че дал обет да направи всичко, за да предпази царството си от мизерия и бедствия. В този момент минал един буда с учениците си, които давали благословиите си на народа.
„Може би аз съм отговорен за бедствията, които се изсипват върху моята страна, споделил принцът, може би имам толкова лоша карма, че заради мен бедността и нещастието ни сполетяха. Ето защо съм готов да дам живота си, ако това е цената, за да може моят народ да се освободи от страданието.“ Будата, след като изслушал думите му, го уверил, че всички са наясно, че сърцето му е изпълнено със състрадание и му обещал, че народът му занапред няма повече да се сблъсква с изпитанията, които са го измъчвали досега. Точно това се и случило. Принцът по-късно станал Буда Шакямуни.
Ако сме способни да поискаме помощ в полза на другите, ако най-голямото ни желание е да освободим съществата от страданието и се отнасяме към всеки без предразсъдъци, ние ще станем буди.