- Загадката на нашия произход
Откъде идваме всъщност? Този въпрос, който хората са си задавали през всички епохи, не е запазена територия за теолозите или физиците. Той засяга същността на нашето ежедневие: защо се раждаме в толкова различни условия? Защо животът е един непрестанен цикъл на раждане и смърт и защо самата вселена изглежда, че следва кръговрат на създаване и разрушение? За съвременния изследовател отговорът не се крие в някаква сляпа вяра, а в една истинска „психология на причинността“. Става въпрос за това да разкрием чрез научен подход механизмите, управляващи нашето съзнание, и в по-широк смисъл, самата структура на космоса.
- Митът за Твореца в сблъсък с логиката на реалността
Човешката мисъл често е търсела утеха в идеята за върховен архитект. Независимо дали го наричаме Бог, Великия Брахма или Почитаемата Майка на Безкрайното, тази представа за единствен творец се проваля при изпитанието на непосредственото наблюдение (пратякша).
От чисто логическа гледна точка се наблюдава сериозен пропуск: ако всемогъщо същество е създало първите хора чрез чудодейно действие на волята си, защо оттам насетне човешкото съществуване зависи от толкова ограничаващи биологични процеси като половото размножаване? Ако в началото е била достатъчна божествената воля, защо след това започваме да се нуждаем от биологията?
Още по-обезпокоителен е аргументът за справедливостта. Ако всяко раждане се определя от някаква висша воля, как да си обясним явните неравенства по отношение на здравето, богатството или способностите, които засягат съществата още от първия им дъх? Би ли могъл един безпристрастен творец да създаде свят, който е основан на такова неравенство? Тези противоречия сочат, че произходът на живота не се дължи на външна воля, а на безпристрастен и строг закон на причинно-следствени връзки.
- Татхагатагарбха: истинският двигател на съществуването
Като отхвърля митологичните същности, будистката доктрина посочва една реалност: осмото съзнание, наричано още алаявиджнана или татхагатагарбха. Това сърце на реалността не е раждано и никога не изчезва. Не става дума за индивидуална „душа“, а за съзнание, което непрестанно записва всяко намерение и действие на съответното същество.
„Всички феномени се пораждат и проявяват от осмото съзнание, татхагатагарбха.“
Това е складовото съзнание, което е в основата на онова, което наричаме наша реалност. За разлика от повърхностното ни аз, татхагатагарбха остава неизменна през циклите на живот и смърт, действайки като ос, около която се върти цялото съществуване.
- Вашата кармична ДНК: защо не се раждаме равни?
Това, което възприемаме като нашата съдба, всъщност е проявлението на кармичните семена (биджа), складирани в осмото съзнание. Нашият външен вид и условията ни на живот са само биологичното проявление на тези функционални заложби. Както ни учи Сутрата за разграничаването на кармичните последствия, всеки живот е едно безпристрастно отражение (випака) на нашите минали дела.
По този начин можем да обясним с математическа точност големите различия между нас:
- Дълголетие срещу кратък живот, т.е. колко време ни е отредено за това съществуване.
- Здраве срещу болести, т.е. доколко тялото ни е устойчиво спрямо страданието.
- Красота срещу грозота, т.е. дали чертите ни са хармонични или не.
- Авторитет срещу слабост, т.е. доколко имаме естествено влияние върху другите или ни липсва такова.
- Социално положение, т.е. дали сме родени в знатно или в обикновено семейство.
- Богатство срещу бедност, т.е. дали имаме ресурси в изобилие или те ни липсват.
- Мъдрост срещу невежество, т.е. дали имаме ясен ум или лесно се объркваме и заблуждаваме.
Татхагатагарбха нито наказва, нито награждава, а просто проявява плодовете на семената, които ние сами сме посадили в съзнанието си.
- Тайната на дълголетието: резонанс от закрилата на живота
Дълголетието не е плод на генетична случайност, а причинно-следствена връзка, свързана с уважението към живота. Буда е описал подробно десет основни действия, които водят към удължаване на живота:
- Да се въздържаме от убийството на което и да е чувстващо същество.
- Да насърчаваме другите да пазят живота.
- Да възхваляваме ненасилието и етиката на уважение към живота.
- Да изпитваме радост, когато видим, че е спасен нечий живот.
- Да се намесваме умело, за да спасяваме онези, заплашени от смърт.
- Да успокояваме и утешаваме онези, които треперят пред смъртта.
- Да осигуряваме закрила на онези, които са обхванати от ужас.
- Да развиваме дълбоко състрадание към страдащите.
- Да култивираме дълбоко милосърдие към изпадналите в беда.
- Да споделяме великодушно храна и напитки, като така поддържаме живота.
По този начин нашето дълголетието логично произтича от това, че закриляме чуждия живот.
- Вселената – съвместен проект, роден от колективната карма
Физическата вселена не е някаква предварително съществувала сцена, на която сме били захвърлени случайно. Тя традиционно се нарича „свят-съд“ (器世間). Това е много силна метафора: вселената е като ваза, която съдържа в себе си съществата и е създадена специално, за да могат те да получават в нея плодовете от своите действия.
Този свят-съд е плод на съвместни усилия. Тя се поражда от взаимодействието на осмите съзнания на всички чувстващи същества, които споделят колективна карма. Ако всички възприемаме една и съща физическа реалност — същите планини, същите океани — това е така, защото съзнанията ни носят семената на общи преживявания. Вселената се образува, поддържа и разрушава в зависимост от сумата на кармичните енергии на онези, които я обитават.
- Шестте нива на съществуване: отпечатъкът на нашите навици
Нашите умствени навици не остават без последствия; те действат като „остатъчни аромати“ (васани), които оформят бъдещата ни биологична форма. По шестте пътя на прераждането (ада, гладните духове, животните, хората, ашурите и боговете) ние просто вървим натам, накъдето ни водят нашите характерни черти.
Нека вземем например света на животните. Прераждането в този път не е някакво магическо наказание, а резултат от конкретно поведение като системното обиждане или действията, продиктувани от невежество и гняв. Този, който прекарва живота си в „лаене“ по своите събратя, в презрение или в безразсъдно причиняване на зло, запълва съзнанието си с животинска функция. В момента на прехода след смъртта татхагатагарбха проявява тяло, което напълно съответства на този навик. Нашата настояща психическа структура буквално е калъпът на бъдещото ни тяло.
- Заключение: да поемем отново юздите на съдбата си
Будизмът ни учи, че ние не сме поданици на някаква висша сила, а сме суверенните творци на собствената ни реалност. Нашата татхагатагарбха непрекъснато записва проекта на бъдещия ни свят.
Тази перспектива премества акцента от вярата към личната отговорност. Ако съзнанието ви е тази плодородна почва, където всяко действие посява семе, а тези семена определят не само вашето тяло, но и света, в който ще живеете, възниква един въпрос: какво семе засаждате днес?