(Агама сутра)
Един ден Буда Шакямуни сподели килимчето си с Кашяпа
На Ананда му стана любопитно и запита Буда защо направи това. Много други монаси попитаха на свой ред: „Какви заслуги има Кашяпа, за да сподели Буда килимчето си с него?“
Буда беше наясно, че всички се питат едно и също, и каза:
„Ще ви обясня. Преди много време все още не бях буда, а царят на 33-ото небе на света на желанието – онзи, когото наричат Индра. По онова време Кашяпа беше царят на света на формата.
И двамата желаехме да помогнем на чувстващите същества и да им преподадем правилната практика. Така слязохме на земята. Аз се превърнах в лъв, а Кашяпа прие формата на брамин. Използвахме всички възможни начини да насочим хората към практиката на щедростта.“
Буда добави:
„Благодарение на помощта на Кашяпа се приближих малко по малко към пътя на освобождението и накрая станах буда. Затова му благодаря и споделям килимчето си с него.“
От тази история разбираме, че трябва винаги да помагаме на чувстващите същества и винаги да благодарим на онези, които ни помагат, за да станем буди един ден. Постоянството е важно. Трябва да се практикува колкото се може повече щедростта, защото благодарение на тази практика Буда е станал буда. Кашяпа не е просто архат, той е велик бодхисатва и сам Буда казва, че благодарение на своята практика Кашяпа ще стане буда един ден.