Аудиоверсията е достъпна тук.
(Джатака)
Девадата, братовчед на Буда Шакямуни, бил силно заинтересован от славата и различните облаги, които можел да извлече от действията си. Той завиждал на Буда, защото искал да заеме неговото място начело на монасите. Мечтаел след смъртта му най-сетне да осъществи амбициите си и дори започнал да се чуди как да ускори нещата.
Затова извикал 500 стрелци и им казал всеки да изстреля стрелата си по Буда веднага щом го види. Така върху Буда се изсипал дъжд от стрели, но никоя от тях не успяла да го докосне. Това чудо, разбира се, смаяло стрелците и те пожелали да поискат прошка от Буда. Той им говорил за своето учение и всички те, след като видели, че Буда се опитва да им помогне, въпреки че са се опитали да го убият, постигнали първото ниво на архат (шротапанна), замонашили се и по-късно станали велики архати.
Буда им разказал, че това отношение на Девадата към него не е от вчера: някога много отдавна търговец, придружен от 500 свои събратя, се отправил на път, за да намери съкровище, скрито в дълбините на океана. Те успели в това си начинание, но когато тръгнали да се връщат към пристанището, корабът попаднал в ужасен водовъртеж. Докато се опитвали да се измъкнат, се появил един много зъл ашура и с жестока усмивка сграбчил кораба, като по този начин сложил край на усилията на търговците да се отдалечат от водовъртежа. Тогава те се помолили за чудо, което да ги спаси от това бедствие. В този момент от побеснялата вода се издигнал цял остров. Когато го погледнали отблизо, те си дали сметка, че този остров всъщност е огромна костенурка. Всички успели да се покатерят на черупката ѝ и да се спасят.
Костенурката изплувала до брега и така търговците се озовали в безопасност. Животното обаче, изморено от всички тези усилия, заспало на плажа, и някои от търговците решили да го убият, за да утолят глада си. Други пък се противопоставили, като напомнили, че костенурката им е спасила живота и че би било изключително несправедливо да я убият, още повече че тя вероятно е небесно божество. Първите обаче им отговорили с безразличие, че ако не се нахранят, така или иначе ще умрат и в такъв случай не би имало значение дали са умрели заради водовъртежа, ашурата или просто от глад и в крайна сметка важното е да оцелеят, а не да проявяват състрадание и благодарност. Тогава търговецът, който им бил водач до този момент, грабнал един голям камък и го стоварил върху главата на костенурката, като я убил на място. След това те я нарязали и се нахранили, а после заспали. През нощта обаче земята започнала да трепери, защото едно голямо стадо слонове се приближавало към търговците. Те първо инстинктивно се обърнали за помощ към костенурката, но после се сетили, че са я убили. Така слоновете ги смачкали и никой не оцелял.
Всъщност костенурката била Буда в негов предишен живот, а най-жестокият от търговците – самият Девадата. Търговците пък били 500-те стрелци, които обсипали Буда със стрелите си.