Красавицата и Звяра

Той обаче нямаше мъжки наследник и това много го измъчваше, защото щеше да доведе до война след смъртта му. Безпокойството му беше голямо. Индра беше наясно с болката на Маха Самнясин и реши да го посети, като прие облика на лекар:

„Мога да Ви приготвя лекарство, което ще позволи на жена Ви да забременее.“

Царят се съгласи и Индра отиде в планината, за да набере билките, необходими за отварата. След това той ги свари в краве мляко. Царицата обаче намери миризмата за твърде силна и неприятна и отказа да изпие лекарството. Тя продължи да упорства дори след като Индра вече се беше завърнал в своята небесна земя. За сметка на това, всяка от наложниците на царя изпи по глътка и всички без изключение забременяха, което накара царицата да съжали за ината си. Тогава тя намери на дъното на тенджерата няколко билки, които свари в мляко, и изпи получилата се отвара. Това се оказа достатъчно, за да забременее на свой ред.

Наложниците родиха много красиви момчета, което изпълни царя с щастие. Царицата пък се сдоби с момче с изключително грозно лице. Обезобразено от пъпки, то изглеждаше като дърво без клони. Така младият принц получи името „Звяра“. Никой не държеше да се сприятели с него и докато по-късно братята му се ожениха за красиви жени, той остана сам.

Един ден съседното царство нападна земята на цар Маха Самнясин. Всички принцове се включиха в отбраната на страната си, но не успяха да победят и се прибраха при баща си. Виждайки страха в очите на братята си, нежеланият принц ги попита защо се връщат така припряно в двореца. След като научи за случилото се, той изпрати един слуга да му донесе голям лък и голяма раковина. Щом ги взе, принцът каза:

„Братя, ще видите, че ще победя!“

Сам срещу враговете си, той изстреля няколко стрели, които изсвириха така, че изглеждаше, че разцепват въздуха на две, което впечатли противниците му. После той духна в раковината и произведе звук, подобен на гръм, който така ги изплаши, че те се разбягаха. След победата си принцът се завърна в двореца, където благодарение на подвига му баща му вече не го гледаше по същия начин.

В съседно царство живееше една прекрасна принцеса и царят проводи пратеник, за да я поиска за жена на сина си Звяра. За да улесни мисията си, посланикът взе със себе си портрета на един от братята на Звяра, като го представи за негов. Бащата на принцесата прие брака и цар Маха Самнясин остана много доволен. Принцесата дойде да живее в двореца му, но можеше да вижда съпруга си само след залез слънце.

Един ден, докато съпругите на принцовете разговаряха помежду си, всяка започна да хвали собствения си съпруг. Жената на Звяра отбеляза, че нейният принц е много силен, а кожата му е нежна. Една от жените ѝ отговори, че всъщност Звяра е много грозен и ако го види на дневна светлина, ще се ужаси. Вечерта принцесата изчака мъжа си да заспи и запали фенер. Видяното така я ужаси, че още същата нощ тя се прибра в родината си.

Когато на другия ден Звяра не намери жена си, той веднага отиде да я потърси в съседното царство, където се подслони при един министър. Други шестима царе знаеха, че жената на Звяра, която сега бе свободна, е много красива. Затова те заедно с армиите си дойдоха в същото царство, като всеки се надяваше да убеди тамошния цар да му даде дъщеря си за жена. Бащата на принцесата не криеше объркването си и не успяваше да вземе решение. Той беше наясно, че ако даде дъщеря си на когото и да е измежду тях, това ще разгневи останалите и той няма да може да се защити от атаката им. Един от министрите му предложи да нарежат принцесата на шест части и да дадат по една на всеки жених. Друг бе на мнение принцесата да се предостави заедно с голяма сума пари на онзи, който съумее да победи шестте армии. Царят добави, че ще даде на подобен юнак и част от царството си и така ще го направи цар. В крайна сметка, именно това предложение бе прието и царят и министрите му зачакаха да се яви доброволец.

Звяра прие задачата и с помощта на раковината и лъка си съумя да подчини шестте армии на волята си. Царят остана много доволен и му даде половината си царство, както и земите на шестте победени царства.

Сега, след като вече имаше собствено царство, младият човек отиде да посети баща си в родината си. Маха Самнясин толкова се зарадва, като го видя, че му предложи да заеме трона му. Звяра обаче отказа, защото прецени, че не е уместно да седне на престола, докато баща му все още е жив.

По-късно, когато бе насаме с жена си, той я попита защо е избягала от него.

„Лицето ти, с което изглеждаше като диво животно, ме ужаси. В него имаше нещо толкова нечовешко, че обзета от страх аз избягах.“

Тогава Звяра взе едно огледало и си даде сметка за грозотата си. Да види лицето си се оказа толкова непоносимо, че той отиде в гората, за да се самоубие. Но Индра, който знаеше за случилото се, се приближи до него:

„Какво има?“

Звяра му довери болката, която изпитваше, откакто бе открил колко ужасяващ е външният му вид. Индра му даде скъпоценен камък и го накара да го сложи на челото си. В този миг Звяра стана красив колкото бога. Впрочем не само лицето, но и тялото му се измениха в миг и така той се прибра у дома си, без да маха камъка от челото си. Там той поиска да вземе лъка и раковината си. Жена му обаче не го позна и отказа да му ги даде.

„Аз съм мъжът ти!“ – каза той.

„А, не! – отговори младата жена. – Съпругът ми е грозен и лицето му няма нищо общо с Вашето. Ако вземете вещите му, ще се изложите на гнева му. А и кой сте Вие, за да претендирате, че сте женен за мен?“

Звяра ѝ разказа всичко и като махна камъка ѝ показа предишното си лице. От този ден тя изпитваше голямо възхищение и уважение към него и повече никой в царството не посмя да го нарече Звяра. Занапред той се казваше „Красивия“ и реши да издигне нов дворец. Затова нареди на войниците да потърсят равно и достатъчно широко място за такъв палат. Веднага след това работниците започнаха да го строят. Тогава четири дракона, приели човешки облик, дойдоха да го попитат какви материали да използват за строежа на новия дворец.

„Построите го със земя!“ – каза им той.

„Но защо да не използваме благородни материали?“

„Дворецът ми ще е толкова голям, че няма да мога да намеря достатъчно скъпоценности, за да го построя с тях.“

„Нека ние Ви предоставим необходимите количества.“

Те посочиха четири извора в четирите ъгъла на бъдещия дворец.

„Канализирайте водата от извора, разположен на изток, и тя ще се превърне в кристал. Ако канализирате водата от извора, разположен на юг, тя ще се превърне в злато. От извора, разположен на запад, ще се сдобиете със сребро. И накрая, изворът, разположен на север, ще Ви осигури стъкло.“

Работниците постъпиха така и се сдобиха с обещаните от драконите материали. Когато построиха стени около новия град, където щеше да се намира дворецът, се оказа, че те са с дължина 400 ли[1]. Обиколката на самия палат пък бе 40 ли. Улиците, къщите, фонтаните, парковете, всичко в този град бе изградено с благородните материали от четирите извора. След като работата приключи, хората видяха, че освен това седем съкровища украсяват всяка стая във всяка къща, всяко пространство в града. Всичко бе толкова красиво, че напомняше на небесен рай. Така Красивия разпростря властта си над цялото си царство и преподаде на всичките си поданици десетте добри действия.

След тези си думи Буда добави:

„Царят, който искаше да има мъжки рожби, днес е моят баща, Шудходана. Тогавашната му съпруга днес е моята майка, Маха Мая. По онова време аз бях принцът, когото наричаха Звяра. А жената, за която се ожених в този живот, някога беше съпруга на Звяра. Нейният тогавашен баща пък днес е Маха Кашяпа, един от моите ученици. Шестимата царе, които желаеха да вземат за жена тогавашната ми съпруга, днес са шестте гурута. По онова време те ми завиждаха за брака ми с тази жена. Тогава аз придобих царствата им, а днес те продължиха да ми завиждат за репутацията ми. Те поискаха да ме предизвикат и в крайна сметка, се самоубиха, а техните ученици дойдоха при мен.“

---

[1] „Ли“ е единица мярка, която отговаря на около 500 метра.