Днес ви представяме две истории, като първата от тях е джатака:
„Един баща полудял от мъка, след като синът му починал. Той започнал да го търси навсякъде, като отварял вратите на къщите и крещял: „Сине, върни се при мен! “. От къща на къща той стигнал до манастира на Буда, влязъл вътре и продължил да отваря вратите една след друга и да крещи. Когато мъжът най-после застанал пред Буда, му казал:
„Аз съм вече възрастен, а имах син, който беше съвсем млад. Той обаче умря и сега не знам какво да правя: търся го навсякъде.“
Опечаленият баща едва свършил да говори и отново се хвърлил да отваря вратите и да крещи.
Тогава Буда го извикал и му казал:
„Вие имате привързване заради обичта си към Вашия син и това Ви е накарало да полудеете. Ако има среща, е сигурно, че ще има и раздяла. Ако се появи привързване, един ден то ще изчезне: привързванията не са трайни. Ако все още имате кармична близост със сина си, рано или късно ще го срещнете отново, защото всеки от нас притежава едно истинско аз, което складира в себе си кармичните връзки и ни позволява да срещаме хората, когато са налице необходимите условия.“
След като чул думите на Буда, този мъж си върнал разсъдъка и си дал сметка, че привързването му е временно. Той благодарил на Буда и си тръгнал.“
Втората история е описана в Агама сутра:
„Една жена изгубила сина си и отишла да види Буда. Била чула, че той притежава свръхестествени способности и го помолила да възкреси сина ѝ.
Тогава Буда ѝ казал:
„Вървете във всички домове в царството и ако намерите семейство, което никога не е губило близък, ги помолете да Ви запалят един факел, който ми донесете тук. Ако го направите, ще съживя сина Ви.“
Жената търсила в цялото царство, но напразно: всички семейства били изгубили по някой близък.
Въпреки неуспеха си тя решила да опита късмета си и като взела тялото на мъртвия си син, се върнала при Буда. Казала му, че обича безкрайно детето си и е готова да пожертва живота си за него.
Веднага щом свършила да говори, около нея се появили четири големи пламъка, които ту се усилвали, ту отслабвали и почти я докосвали. Тя много се уплашила и се опитала да се скрие зад тялото на сина си.
Тогава Буда накарал пламъците да изчезнат и казал:
„Казахте, че обичате сина си повече от живота си, но веднага щом се оказахте застрашена, използвахте тялото му като щит срещу огъня. Дали наистина обичате сина си толкова, колкото твърдите? Това, което обичате, е просто идеята за Вашия син. В крайна сметка, се привързвате към собствените си чувства и доказателството за това е, че бяхте готова да пожертвате тялото му, за да спасите живота си.“
Буда добавил:
„Ако такива малки пламъци Ви плашат, какво ще правите, ако се изправите пред пламъците на ада, които са хиляди пъти по-големи?“
Като чула думите му, жената разбрала какво иска да каже Буда и го попитала какво да направи, за да не се озове в ада.
Буда ѝ отговорил:
„Трябва да пазите правилно поведение и да практикувате щедростта и толерантността. Така няма да пропаднете в някой от низшите пътища: да станете животно, призрак или да се озовете в ада.“
След разговора си с Буда жената постигнала първия плод на архат.“
От тези истории можем да направим три извода:
- Хората не разбират раздялата, те си мислят, че са загубили нещо и затова са тъжни.
- Хората си мислят, че семейството е част от тяхното същество, и когато изгубят близък, имат чувството, че са изгубили част от самите себе си.
- Всички тези привързвания всъщност представляват привързване към аз, защото си въобразяваме, че можем да притежаваме семейството си и така поставяме нашето аз в центъра на вселената. Не се привързваме наистина към другите, а всъщност се привързваме към собствените си чувства, към идеите си за онези, които казваме, че обичаме.
Ако някой успее да разбере това и да спре да се привързва към чувствата си, то той вече е направил първата си стъпка по пътя на освобождението.