Меню Затваряне

Историята на цар Агнидата

(Кхудака никая)

Докато се разхождал по една поляна, един практикуващ видял голяма змия. Тя го заговорила в мислите му:
„Знам, че ти си истински практикуващ и бих искала да ми обясниш учението, за да мога се освободя от това съществуване като змия.

Кажи ми дали си чувал за цар Агнидата?“

„Да – отговорил практикуващият, – вече съм чувал за цар Агнидата и изглежда, че той е бил много уважаван и е построил много манастири.“

„Всъщност аз бях този цар в предишния ми живот. Малко преди смъртта ми един роб ми вееше и точно когато починах, той изпусна ветрилото върху лицето ми. Този прост жест събуди в мен огромен гняв, който ме принуди да се преродя като змия.“

Тогава практикуващият заговорил за истинското учение, а змията го изслушала много внимателно. След седем дни тя умряла и се преродила като небесен бог. Тогава последният отишъл при Буда и в продължение на месеци посипвал него и учениците му с листенца от цветя, за да му благодари за учението му. Хората започнали да се питат кой е този бог.

„Аз бях цар Агнидата – им казал той – и демонстрирам признателността си към Буда, защото благодарение на неговото учение аз успях да се освободя от съществуването си като змия.“

Можем да заключим, че трябва много да внимаваме с хората, които считаме за починали и чиито органи искаме да вземем за трансплантация. Според будизма дори ако някой вече няма пулс, мисловното му съзнание е все още там в продължение на от три до осем часа. Едва след това можем да кажем, че починалият си е тръгнал и неговото бардо е излязло. Ако някой желае да дари органите си, лекарите обикновено правят операцията веднага и в такъв случай е препоръчително тялото да не се разрязва, преди да се приложи упойка. Иначе е много болезнено за починалия, въпреки че той вече не може да се оплаче. Ако например се ожарим с коприва, може да ни заболи много. Представете си каква е болката при разрязването на тялото!

В будизма се казва, че в живота сме заслепени от пет неща: богатството, секса, славата, храната и съня. Те са като възли, които ни пречат да се освободим. Дори ако много внимаваме за тези пет неща, трябва да сме още по-внимателни в момента на смъртта си. Ако наистина трябва да се вземат органите, е необходимо тялото да се остави да почине и да се направи пълна упойка.

Впрочем практикуващият обяснява на змията точно тези пет възела и че трябва да се внимава изключително много да не са ядосваме, защото гневът може да изгори цяла гора от заслуги.