(賢愚因緣經) (Дамамука нидана сутра)
Цар Пасенади имал дъщеря на име Ваджира, което означава „диамант“. Името ѝ отивало добре, защото косите ѝ били твърди като диамант и напомняли глиганска четина. Кожата ѝ също била много грозна и приличала на конска. Впрочем царят толкова се срамувал от нея, че не искал другите да я виждат. Затова много малко хора изобщо знаели за нейното съществуване.
Принцесата обаче растяла и царят започнал да се чуди как да ѝ намери съпруг, като основното му изискване било бъдещият му зет да е с царска кръв. За щастие, в двореца му живеел един принц, прогонен от баща си, който бил много беден.
Цар Пасенади го попитал:
„Дали ще се съгласите да се ожените за дъщеря ми?“
А младежът отговорил:
„Царю, дори да ми бяхте предложили куче, щях да приема. Да ми дадете ръката на дъщеря си е огромна чест за мен.“
Царят се зарадвал на този отговор и наредил да се построи голям дворец за младата двойка. След това им казал, че не желае дъщеря му да излиза навън, защото все още го било срам какво ще кажат другите. Освен това дал на младоженците много пари и назначил зет си в правителството си.
Богатите благородници често организирали забави, но принцесата спазвала нареждането на баща си и на тях ходел само съпругът ѝ. Затова всички почнали да си мислят, че жена му трябва или да е невероятно красива, или също толкова невероятно грозна.
Така един ден след една особено пиянска забава петима благородници предложили да придружат царския зет до двореца му, като намерението им без съмнение било да се опитат най-после да зърнат мистериозната принцеса.
След сватбата обаче принцеса Ваджира била започнала да се пита как би могла да промени тялото и живота си. Тя много се молила на Буда Шакямуни и един ден той се появил пред нея. Буда поискал от нея да изповяда греховете, които била извършила в предишните си животи, и да продължи да го поздравява пред неговата статуя или в посоката, където се намирал той. Малко по малко лицето и тялото на младата жена се променили. Буда ѝ обяснил също така учението и тя успяла да постигне първия плод на архат, като междувременно станала много красива. Нейният съпруг обаче не знаел нищо за всичко това, тъй като не смеел да я гледа и не я бил виждал от сватбата.
Петимата младежи го придружили до двореца и успели да видят лицето на принцесата. Те били изненадани от нейната красота и решили, че са разбрали защо принцът не искал да я показва пред останалите.
Когато съпругът се събудил, той видял една изключително красива жена, която се грижела за него, и я попитал:
„Коя сте Вие и какво правите в стаята ми?“
Принцеса Ваджира му разказала случилото се и младата двойка осведомила за всичко това цар Пасенади. Царят не повярвал, но все пак ги поканил в двореца си.
Когато видял дъщеря си, той бил много изненадан и поискал да разбере какво се е случило. След това веднага отишъл при Буда и го попитал:
„Какво е направила някога дъщеря ми, за да стане толкова грозна, и какво е направила, за да се промени по този начин?“
Буда му отговорил:
„Преди много калпи имаше един пратиека-буда. Една девойка от добро семейство се подигра на лицето му, защото то не беше особено красиво. Тази девойка днес е принцеса Ваджира. Понеже обиди светец, за много дълго време тя беше наказана с отвратително лице. Но тъй като тя също така му дари храна, често успяваше да се роди в богато семейство. Днес тя наистина изповяда грешката си и затова отново можа да стане красива. И най-вече тя обеща много да внимава за мислите, думите и делата си.“
Буда добавил:
„Всички вие много внимавайте: винаги има причини и винаги има следствия.“
След тези думи на Буда някои от слушателите постигнали различни плодове на архат, а други се просветлили. Всички били доволни, че са чули учението на Буда и обещали да практикуват през остатъка от живота си и през бъдещите си прераждания.