(Джатакa)
Една огромна горила, надарена с голямо състрадание, срещнала един ден ловец, който, след като бил паднал в една дълбока дупка, се наранил и викал за помощ така, че цялата планина ехтяла. Горилата побързала да вземе ранения човек и да го извади от дупката.
„Ти си убивал животни, му казала тя, и затова днес падна в тази дупка. Сега обаче си спасен и те моля да не ги убиваш повече.“[1]
На ловеца обаче не му пукало особено какво му говорела горилата и понеже бил и поогладнял, решил, че няма да е лошо да я убие и изяде. Затова, когато горилата се обърнала с гръб към него, ловецът грабнал един камък и го стоварил върху главата ѝ. Животното се строполило на земята цялото в кръв, но все още в съзнание. Въпреки че не изпитвало омраза или съжаление, то все пак било много тъжно и си казало, че няма достатъчно добри кармични връзки с този ловец и че трябва да се надява, че в следващ живот тези връзки ще са по-добри и така ще може да го спаси.
Горилата в този разказ е самият Буда Шакямуни в някой от предишните си животи, а ловецът е един от враговете му. Според будизма е важно да се постараем да помогнем на другите да се освободят от невежеството и страданията си, тъй като, ако не се грижим за другите, рискуваме собствените ни действия да са много погрешни. Буда става буда само защото е изпитвал състрадание към всички същества и винаги е вземал предвид техния интерес, преди да вземе някакво решение. Ако беше действал единствено в свой интерес, щеше да се оплете в невежеството, привързването и гнева и така да остане завинаги в цикъла на преражданията.
[1] В случая горилата е успяла да му предаде тази идея, без обаче да сме сигурни, дали наистина става дума за вербална комуникация.