(Джатака)
„Ксити“ означава „земя“, а „гарбха“ – „контейнер“. Кситигарбха е името на бодхисатва, който, като нашата Земя, е способен да понесе и прости всичко. За него се казва, че се грижи за съществата, които се намират в ада, тъй като е дал великото и несравнимо обещание да изпразни ада от неговите обитатели.
Много отдавна живяло едно момиче, обичано от всички, което за целите на нашия разказ ще наречем Ана. Тя била от богато аристократично семейство и практикувала толкова добре будизма, че боговете не пестели силите си, за да я закрилят. Майка ѝ, Юедили, изобщо не приличала на нея: тя много обичала да лъже, а освен това напълно отхвърляла учението на Буда[1].
Ана се опитвала да помогне на майка си да придобие правилен възглед, но последната решително отхвърляла тези ѝ усилия. Не след дълго тя починала още доста млада и се озовала в ада. Ана знаела много добре какво се е случило с майка ѝ и проявявала много щедрост към бедните, а също помогнала да се построи един храм, като през цялото време се молела ползите от тези ѝ действия да отидат при майка ѝ. Когато видяла статуя на Буда в един храм, тя започнала да се моли:
„Вие притежавате безкрайна мъдрост и затова Ви моля да ми кажете къде се намира майка ми.“
От небето се спуснал глас, който отговорил:
„Аз съм Буда на просветлението и абсолютното спокойствие и ще ти покажа къде е Юедили. Прибери се вкъщи, влез в медитация и ще ти покажа пътя.“
Ана послушала Буда и медитирала един ден и една нощ. Докато била така вглъбена в себе си, тя изпитала странното усещане, че изведнъж се е озовала в ада. Гледките, които видяла, били ужасяващи, а духовете, живеещи там, се отличавали с изключителна грозота. Младото момиче не спирало да рецитира името на Буда и това попречило на злите духове да ѝ навредят. Тогава техният водач я развел наоколо и ѝ обяснил законите, които управлявали това място.
„Как е възможно съществата да се озоват тук, в този ужас?“ – попитала Ана.
„Ако са извършили много грешки, те непременно биват запокитени тук. Вие за сметка на това успяхте да дойдете благодарение на своята концентрация и специални сили.“
„А къде е майка ми?“
„Кажете ми името ѝ?“
„Юедили. Тя идва от богато семейство.“
„Не тъгувайте, Ана, майка Ви от три дни вече не е тук благодарение на щедростта Ви. Един буда дойде за нея и я отведе заедно с всички, които пожелаха да тръгнат с тях.“
С тези думи духът се оттеглил. След като излязла от медитацията си, Ана, обещала пред статуята на Буда да помага без изключение и завинаги на всички онези, които страдат, и да им даде всичко по силите си, за да ги освободи от страданието им.
Духът, който развеждал Ана из ада, днес е бодхисатвата на голямото богатство. Самата Ана по-късно станала бодхисатвата Кситигарбха. Буда Шакямуни уточнява, че от много време Кситигарбха редовно дава отново и отново това велико обещание и е решил да не става буда, докато адът не се изпразни.
[1] Будата на онази епоха е Буда на просветлението и абсолютното спокойствие.