Единствено голямата колесница (махаяна) учи на това как да се стане буда. Това знание отсъства от двете колесници на шраваките и пратиека будите и е непознато за благородните последователи на хинаяна. Тези две колесници се ограничават с наблюдението и съзерцанието на феноменалното съществуване – агрегатите, дванайсетте входа[1] и осемнайсетте елемента[2]. Практиката им се състои най-вече от четирите съзерцания[3] и има за цел да се осъзнаят четирите благородни истини, да се извърви благородният осмократен път и да се разберат дванайсетте връзки на зависимото възникване[4].
В учението на двете колесници Буда индиректно посочва върховната реалност (същността на нирвана без остатък), която е в основата на това феноменално съществуване. Независимо от това дали са ученици или учители обаче, последователите на двете колесници на хинаяна нямат ни най-малка представа за нея. Едва когато решат да практикуват голямата колесница, Буда ще им помогне да разберат върховната реалност, като така те ще могат да станат велики бодхисатви и да тръгнат по пътя, чиято крайна цел е да станат буди.
Практиката, чрез която се напредва по пътя, засяга познаването на всички аспекти (一切種智), познаването на множеството фунционални семена, складирани в основния ум. Този основен ум и безбройните семена, които съдържа, пораждат петте агрегата, дванайсетте входа и осемнайсетте елемента, които съставляват едно чувстващо същество. Когато осемнайсетте елемента на едно чувстващо същество са напълно породени, те взаимодействат със семената в основния ум, за да създадат пряко и непряко всички феномени в световете на дхарма, което доказва съществуването на една необусловена дхарма, която проявява всичко, докато самата тя е свободна от онова, което създава. По тази причина се казва, че върховната реалност на всички феномени е този основен ум, който съществува сам по себе си и се нарича алаявиджнана[5] или татхагатагарбха. Всяко чувстващо същество дължи съществуването си на своята собствена татхагатагарбха, на своето осмо съзнание, което практикуващите чан будизма откриват в момента на просветлението.
[1] Това са шестте сетивни входа + шестте обекта на съзнанията (вж. бележка под линия 2)
| Сетивни входове | Обекти на съзнанията | Съзнания (виджнани) |
| око | + форма | = зрение |
| ухо | + звук | = слух |
| нос | + миризма | = обоняние |
| език | + вкусово усещане | = вкус |
| тяло | + контакт | = осезание |
| манас | + дхарма | = мисловно съзнание |
[3] Сатипатхани: насочване на вниманието към тялото, насочване на вниманието към усещанията, насочване на вниманието към ума и насочване на вниманието към феномените.
[4] Наричани също така дванайсетте нидани или дванайсетте причини: от невежеството се поражда агрегатът на процеса, от агрегата на процеса се поражда съзнанието, от съзнанието се пораждат името и формата, заради името и формата се пораждат шестте входа, от шестте входа се поражда контактът, от контакта се поражда усещането, от усещането се поражда желанието, от желанието се поражда привързването, от привързването се поражда необходимостта от реално съществуване (желанието нещо да се получи наистина), от необходимостта от реално съществуване се появява раждането, от раждането следват старостта и смъртта.
[5] Съзнанието алая.