Дхармападавадана сутра, том 1
Някога на брега на една голяма река в югоизточната част на град Шравасти живееха повече от петстотин семейства. Всички те никога не бяха чували за моралните норми или за помощта, която може да се оказва на други хора, а по-скоро бяха свикнали да мамят, бяха алчни за печалба и изключително безразсъдни в действията си.
Буда, който постоянно търсеше онези, които вече бяха натрупали достатъчно заслуги в миналите си прераждания, за да се освободят в този живот, откри, че членовете на тези семейства са готови да приемат помощта му, и дойде да седне под едно голямо дърво край реката.
Когато жителите на селото видяха сияещия и величествен Буда, те бяха изненадани и възхитени. Всички отидоха при него, за да му отдадат почитта си, да му поднесат дарове или да му отправят комплименти и да го попитат: „Как е здравето Ви? Чувствате ли се комфортно и добре?“
Когато Буда видя всички тези хора да идват при него, той, изпълнен със състрадание, започна да им говори за дхарма[1]. Но въпреки че слушаха думите на Буда, те се съмняваха в тях и не бяха убедени, защото бяха свикнали с лъжите и измамите и обичаха да проявяват арогантност. Вътрешните им съмнения им пречеха да приемат истинското учение на Буда.
Тогава Буда създаде друг човек в далечината и го накара да тръгне от южния бряг, за да прекоси реката и да дойде при него. Докато човекът вървеше през реката, водата стигаше едва до глезените му. Той бързо стигна до брега, където се намираше Буда и му се поклони, като му засвидетелства голяма преданост и уважение.
Когато жителите на селото видяха случилото се, те се изумиха и побързаха да попитат човека:
„Никога не сме виждали някой да ходи по водата, без да се удави. Каква магия притежаваш, за да можеш да се придвижваш по водата все едно вървиш по суша? Бихме искали да узнаем как направи това.“
Човекът им отговори:
„Аз съм честен човек, който живее на южния бряг на реката. Много харесвам учението на Буда и когато го чух да говори тук, веднага поисках да дойда, за да не пропусна нищо от казаното от него. Не можех да чакам и затова попитах някого на южния бряг:
„Искам да прекося реката, но не знам дали е дълбока или не? Какво да направя?“
А онзи човек ми отговори:
„Водата е само до глезените ти. Защо просто не прекосиш реката с големи крачки, за да достигнеш до другия бряг?“
Доверих се напълно на отговора му и без да изпитвам никакви съмнение, тръгнах пеша. Реката наистина стигаше само до глезените ми. Няма нищо мистично в случилото се: просто повярвах и се доверих на казаното от онзи човек!“
Тогава Буда каза:
„Това е прекрасно! Това е прекрасно! Ако някой има вяра и разбира истинското учение на Буда, то той може да се освободи от цикъла на живота и смъртта. В такъв случай, какво толкова чудно има да се прекоси пеша тази река, която не е по-широка от няколко километра?“
След това Буда произнесе следните стихове:
„Ако приемем истинския принцип, преподаван от Буда, ние можем да се освободим от раждането и смъртта в трите свята.
Ако приемем учението на Буда, ние сме като кораб, който има капитан и може да достигне до другия бряг на освобождението.
Ако се стараем да избягваме лошите деяния и се придържаме към добродетелите и не оставяме ума си да се рее, ние ще можем да угасим всички видове големи страдания от раждането до смъртта.
Ако сме водени от мъдростта, ние можем да се освободим от дълбокото течение на прераждането и да стигнем до другия бряг на освобождението.
Онзи, който е способен да пази и поддържа истинската дхарма и да практикува според правилната вяра, ще бъде възхваляван от мъдреците.
Онзи, който се надява и желае да върви по пътя на безусловната нирвана, ще бъде свободен от всички препятствия и спънки.
Само онези, които наистина вярват в дхарма, могат да вървят по пътя към буда и единствено като практикуват дхарма по правилния начин, те могат да постигнат върховното умиротворение на пълното угасване.
Всички практикуващи будизма се основават на мъдростта, която се придобива чрез слушане, размисъл и практика. Като се опираме на мъдростта на будисткото учение, ние ще можем да се освободим от невежеството, породено от всяка мисъл.
За да постигнем мъдростта и да напредваме по пътя към буда, ние се нуждаем от истинското познание и истинската вяра и трябва да спазваме предписанията.
Онези, които са смели и усърдни, са способни да практикуват праджнапарамита[2]. Като се опират на мъдростта на праджна, те могат да се освободят от дълбокото течение на прераждането и да стигнат до крайния бряг, където няма раждане и смърт.“
След като чуха учението на Буда и станаха свидетели на тази демонстрация на вяра в неговата дхарма, жителите на селото отвориха ума си. Така корените на вярата им укрепнаха и всички те приеха думите на Буда с пълно доверие. Те го помолиха да им преподаде петте предписания: да не се убива, да не се краде, да не се прелюбодейства, да не се лъже и да не се пие алкохол. Накрая те успяха да преодолеят всички съмнения, да разпалят светлината на чистата вяра и усърдно да практикуват по правилния начин ден след ден, освобождавайки се от всички лоши практики от миналото, така че учението на Буда постепенно се разпространи в този район.
[1] Учението на Буда.
[2] „Съвършенството на мъдростта“: една от шестте парамити.