Аудиоверсията е достъпна тук.
(Джатака)
Някога в много древни времена в една гора живеели петстотин слона. Техният водач, който имал шест бивни, разбирал съвсем ясно будисткото учение и желаел да стане буда. Той бил придружаван от две женски, като едната му била по-близка от другата. Един ден слонът намерил лотосов цвят и го подарил на женската, която била по-важна за него. Това вбесило другата и ревността я накарала да пожелае смъртта на съперничката си. Изпълнена с омраза, тя умряла скоро след това и не успяла да осъществи плановете си.
После много бързо се преродила като момиче. В новия си живот тя била надарена с пъргав ум и познавала тайните на звездите, като дори умеела да предвижда бъдещето. Когато царят научил за тази изключителна жена, пожелал да се срещне с нея, а след това я направил своя съпруга. Тя му помагала да управлява и се справяла толкова добре, че народът я обожавал. Един ден сънувала сън, който споделила с царя:
„Скъпи съпруже, тази нощ сънувах един слон с шест бивни и искам да ги притежавам всички. Ще умра, ако не се сдобия с тях много бързо!“
„Но, моя царице, не знаете ли, че никой слон няма шест бивни?“ – учудил се царят.
„Не, не! – възпротивила се царицата. Уверявам Ви, че сънят ми казва истината. Ние трябва да отидем в гората и да намерим това изключително животно.“
След като царицата напразно се опитала да убеди царя да задоволи щурото ѝ желание, тя спряла да се храни и това го накарало да промени решението си и да организира търсенето на слона с шест бивни. Така научили, че наистина има такова животно, но то живее много далече. Освен това трябвало да се използва хитрост: по-специално, за да може да се приближи до него, ловецът трябвало да се облече с монашески одежди. Така той щял да успее да го убие и да вземе бивните му.
Ловецът последвал тези указания и намерил слона. Приближил се и когато животното не внимавало, грабнал лъка си и пробил кожата му със стрелите си. Слонът, замаян от болката, се учудил, че някой иска да го убие, а след това заговорил в мислите на ловеца. Казал му, че не е привързан към това тяло и че въпреки че е убит, ще продължи да бъде велик бодхисатва. Добавил, че в такива моменти е особено подходящо да се проявят търпение и толерантност. Накрая пожелал на онези, които се сдобият с бивните му, да успеят да се освободят от трите отрови (невежеството, гнева и скъперничеството) и да практикуват щедростта. Щом предал всички тези мисли, слонът умрял.
Посланието предизвикало състрадание у ловеца и след като взел бивните, той грижливо заличил следите си, за да не може никой друг да стигне до това място и да убие други слонове. Те пък от своя страна научили за случилото се и започнали да търсят убиеца на водача си. Заради заличените следи обаче не успели да намерят ловеца и просто продължили да скърбят. Когато бивните най-сетне се озовали пред царя, той изпитал силен срам. Щом царицата видяла слоновата кост, от небето паднал гръм, който я убил на място.
Слонът с шестте бивни бил Буда Шакямуни в предишен живот, а от тази история виждаме до какви пагубни последици може да доведе ревността, като те ще се проявят не само в сегашния, но и в бъдещия живот. Освен това разбираме, че един бодхисатва трябва да проявява щедрост живот след живот, дори ако така се излага на опасност, и не бива да има друго желание освен всички един ден да станат буди.