(Джатака)
Един много богат и щедър практикуващ отишъл един ден на пазара и видял, че там се продавала една костенурка, от която без съмнение щяла да стане страхотна супа. Той поискал да я купи, за да ѝ спаси живота и продавачът се възползвал, за да надуе ужасно цената. Нашият практикуващ все пак я купил, но когато видял белезите ѝ, я задържал в дома си и я излекувал, преди да я отнесе на морския бряг, за да я пусне във водата.
След известно време някой потропал на вратата му. Практикуващият отворил и видял костенурката. Тя му казала по телепатичен път, че скоро ще има цунами и му предложила да подготви малък кораб, за да се спаси. Практикуващият казал за това на царя, който му повярвал и преместил жителите на крайбрежието в планината, а нашият практикуващ през това време подготвил кораба.
И наистина не след дълго ги връхлетяла една огромна вълна. Тогава костенурката отново се появила, за да поведе този практикуващ и кораба му към сушата. По пътя срещнали една змия и практикуващият я спасил, като я взел на кораба си. После видял една лисица и спасил и нея. По-късно видял и един човек, който се давел. Поискал да го спаси, но костенурката му казала:
„Аз мога да чета мислите на другите и те уверявам, че този човек е нечестен: по-добре не се занимавай с него!“
Практикуващият обаче отговорил:
„Трябва да го спася!“
Когато стигнали до сушата, всички благодарили на практикуващия и си тръгнали с изключение на спасения мъж, който останал с него.
Не след дълго лисицата намерила съкровище от жълтици и понеже искала да се отблагодари на спасителя си, го завела при него.
Практикуващият взел парите с идеята да ги използва, за да помогне на бедните. Тогава обаче човекът, когото бил спасил, внезапно казал:
„Искам половината!“
Практикуващият му предложил десет килограма злато, но човекът твърдо повторил:
„Искам половината!“
Тогава практикуващият му казал:
„Тези пари ще послужат в помощ на бедните. Ти мислиш само за себе си и затова няма да ти дам нищо.“
Тогава мъжът отишъл и наклеветил практикуващия пред властите, че е откраднал парите от държавата. Така нашият практикуващ се озовал в затвора.
Лисицата и змията научили какво се е случило. Змията решила, че трябва непременно да спаси практикуващия. Тя успяла да се промъкне в затвора и отишла да види своя спасител, за да му направи следното предложение:
„Ще ухапя принца и никой и нищо няма да може да го спаси. Единственият лек е тази билка, която току-що оставих до теб. Трябва да кажеш на всички, че ти си единственият, който може да спаси сина на царя.“
И наистина змията ухапала принца и царят обещал да направи свой министър-председател онзи, който спаси сина му. Тогава практикуващият предложил помощта си и царят го направил министър-председател.
Един ден царят го попитал:
„Как успя да намериш билката, за да спасиш сина ми?“
Практикуващият честно разказал цялата история и царят наказал мъжа, който го бил оклеветил.
После царят попитал практикуващия:
„Защо изпитваш такова състрадание към другите?“
А практикуващият му отговорил:
„Нищо, което се проявява не е трайно, единственото неизменно нещо е нашето истинско аз. Цялата щедрост, която сме посели, един ден ще даде плод, защото истинското аз складира всичко в себе си. Ако не сме привързани към добрите кармични плодове и продължаваме да практикуваме щедростта, един ден ще станем буди.“
Царят бил много богат, но дотогава не бил дал нищо никому, тъй като бил голям скъперник. След като изслушал думите на практикуващия обаче, той станал щедър и разделил парите си с народа. Всички били доволни и в страна царувала хармония.
Сега можем да ви кажем, че нашият практикуващ бил Буда Шакямуни в един от предишните му животи. Царят бил Майтрея Бодхисатва, а костенурката – Ананда, братът на Буда. Лисицата била Сарипутра, а змията – Маудгаляяна: двама ученици на Буда. Що се отнася до нечестния човек, то това бил братовчедът на Буда Девадата.
От тази история можем да заключим, че за да станем буди, ние трябва да сме щедри в продължение на много животи и винаги да пазим правилно поведение. Но преди всичко задължителното условие е да притежаваме правилен възглед: да сме наясно, че всеки от нас има своето истинско аз. Без това познание ще ни е много трудно да пазим правилно поведение. Истинското аз е причината, поради която всичките ни действия ще имат последствия рано или късно. Затова не бива да се колебаем да извършим добро дело, колкото и незначително да ни изглежда, и трябва да избягваме и най-дребното злодеяние.
АМИТОФО!