(Джатака)
Чудапантака (Śuddhipanthaka) от малък има сериозни трудности да запомни каквото и да било от онова, на което се опитва да го научи баща му. Въпреки че упорито се опитва да се научи да чете и да пише и да изучава Ведите, детето изобщо не успява да се справи. За разлика от него брат му проявява много остър ум и бързо запомня всичко, на което го учат.
След смъртта на баща си двамата братя отиват при учениците на Буда и по-големият се присъединява към тях. За сметка на това Чудапантака, който се мисли за твърде глупав, не се осмелява да се включи в тази общност, защото е сигурен, че ще бъде отхвърлен.
Тогава неговият брат му препоръчва да се види с Ананда, полубрат на Буда и негов ученик, като се надява, че Ананда ще се застъпи за него пред Буда, за да може и Чудапантака да стане монах.
„Няма да успея – тъжно отговаря Чудапантака – толкова съм глупав, че никога няма да мога да се присъединя към тази общност.“
„Това е без значение – настоява брат му. Основното в будизма е да си с отворен ум и да си изпълнен с щедрост. А аз знам колко голямо сърце имаш ти: мисля, че Буда ще те приеме за свой ученик.“
Така Чудапантака се решава да се срещне с Буда, който го приема и веднага вижда на какво се дължи проблемът на младия човек, но запазва мълчание. За сметка на това Ананда, който също присъства, му казва следните думи:
„Прави онова, което е добро, и не прави нищо, което е лошо. Придобий правилното познание и правилното размишление и практикувай онова, което е правилно, във всекидневния си живот. Такова е истинското учение на Буда.“
Три месеца по-късно Чудапантака вече отдавна е забравил тези съвети и то не защото не го интересуват, а просто защото не е успял да ги запомни. Ананда е объркан и не знае какво повече да направи. Затова се обръща към Буда, а последният извиква Чудапантака, за да говори с него.
„Учителю, казва бедният монах, не разбирам: какво съм направил някога, че днес всичко, което влезе в главата ми, веднага излиза оттам?“
„Много просто, му отвръща Буда, някога ти беше много известен и се възползва от това, за да обидиш множество хора и монаси. Винаги действаше единствено в свой личен интерес и не се колебаеше да смажеш другите, за да постигнеш целите си, като презираше мъдростта и достойнството им. Резултатът от всичко това е, че днес нямаш никаква мъдрост, тъй като никога не си я развивал: понеже някога смяташе хората за глупави, включително мъдреците, днес ти самият си глупав. Като се подиграваше на мъдростта на монасите, днес се лиши от собствената си мъдрост.“
„Прав сте. Когато бях дете, всички ми казваха „идиот“. Днес монашеската общност е много мила с мен и аз се чувствам по-добре.“
„Чудапантака, добавя Буда, знаеш ли да метеш?“
„Да, това го мога“ – отговаря мъжът.
„Ще успееш ли да запомниш думите „метла“ и „премитам“?“
„Да!“
„Добре, тогава ти заръчвам да премиташ целия манастир.“
Така Чудапантака започва всеки ден да измита праха от манастира, като непрестанно помни думите „метла“ и „премитам“. Практикува дълго, докато един ден се просветлява. Подскача от радост и отива при Буда, за да му каже за това:
„Много добре, отговаря Буда. Какво разбираш сега?“
„Разбирам, че привързването, алчността и невежеството ми са източник на многобройни проблеми. Виждам по-ясно в себе си онова, което е причинило глупостта ми.“
По-късно Чудапантака става един от най-известните будистки учители и велик архат.
Въпреки че правилното познание е необходимо за будистката практика, то в никакъв случай не е знак за някакво превъзходство на своя притежател: най-важното е да се практикува непрестанно, както го е правил Чудапантака.