Меню Затваряне

Двата вида невежество


Цитат:

„Добри сине, както мисълта на човек, който убива от алчност, е изпълнена с дванайсетте причини и условия, така и щедрата мисъл на един бодхисатва е изпълнена с шестте съвършенства. Това е причината и условието за украшенията на добродетелните заслуги и мъдростта.“ Сутра за обетите на упасаките, том 2

【善男子!如諸衆生貪心殺時,一念具足十二因緣;菩薩施時亦復如是, 一念具足如是六事; 是名功德智慧莊嚴。】《優婆塞戒經》卷2

Коментари:

Защо една мисъл за убийство е изпълнена с „дванайсетте причини и условия“? Всички знаем, че невежеството е основната причина чувстващите същества да се раждат и умират отново и отново. Следователно причината и условието за прераждането е невежеството.


Съществуват обаче два вида невежество: „невежеството относно принципа без начало“ (санскрит: avidyā; китайски: 無始無明) и „невежеството относно произхода на всяка мисъл“ (санскрит: moha; китайски: 一念無明).

  1. Невежеството относно произхода на всяка мисъл

Нека започнем с „невежеството относно произхода на всяка мисъл“. Защо го наричаме така?

Много просто: често в нас напълно неочаквано се появява мисъл на привързване към фалшивото аз[1] и ни пречи да влезем в нирвана.

Една такава мисъл предполага привързаност и в резултат на нея по-късно ще се появят дванадесетте връзки, които са зависими една от друга, защото ако имаме една, значи имаме всички[2]. Прераждането е част от тях и ето защо можем да кажем, че непосредствената причина за прераждането е невежеството относно произхода на всяка мисъл.

Обикновено, когато хората започнат да практикуват будизма, те мислят само за това как да се освободят от прераждането, което, от своя страна, засяга само аспекта на „възгледа за аз“ и „привързването към аз“ и се отнася до невежеството относно произхода на всяка мисъл. Затова, за да постигне освобождението, практикуващият трябва да премахне този вид невежество. Това е целта на школата хинаяна, малката колесница, и по този начин нейните светци, архатите, т.е. онези, които са придобили четирите плода на практиката, след смъртта си са способни да влязат в нирвана без остатък и повече да не се родят в никой от трите свята. За сметка на това, те все още не са премахнали другия вид невежество – „невежеството относно принципа без начало“.

  1. Невежеството относно принципа без начало

Този вид невежество се изразява в това, че не познаваме истинската реалност, която няма начало, и следователно не сме способни да я осъзнаем. Става дума за абсолютния произход (санскрит: Koṭi, китайски: 本際) на цикличното раждане и смърт, абсолютния произход на безкрайната нирвана или корена на всички дхарми, т.е. всички феномени.

Както вече споменахме по-горе, непознаването на принципа без начало не пречи на освобождението на архатите: те наистина са способни да излязат от трите свята и да влязат в нирвана без остатък. За сметка на това, този вид невежество ще попречи на практикуващите да постигнат нирваната на махаяна, голямата колесница. С други думи, това невежество ще попречи на бодхисатвите да постигнат нирваната с чиста и спокойна природа (китайски: 本來自性清淨涅槃), която се разкрива чрез просветлението, и безкрайната нирвана на буда (китайски: 無住處涅槃).

Ето защо Буда казва: „…щедрата мисъл на един бодхисатва е изпълнена с шестте съвършенства. Това е причината и условието за украшенията на добродетелните заслуги и мъдростта.“

По подобен начин, когато практикуваме щедрост, нашите мисли са изпълнени с шестте парамити. Ето защо практикуващите будизма махаяна трябва да познават фундаменталната разлика между двата вида невежество, за да могат правилно да натрупат необходимите заслуги и мъдрост, които ще улеснят напредъка им по пътя към състоянието на буда.


[1] Представите, които имам за себе си, какъв мисля, че мога да бъда, какво искам да постигна и какво искам да избегна.

[2] Наричаме ги също дванайсетте нидани : всяка от причините в теорията за дванайсетте причини (също и „зависим произход“). От невежеството се поражда агрегатът на процеса, агрегатът на процеса поражда мисловното съзнание, мисловното съзнание поражда името и формата, заради името и формата се пораждат шестте входа, от шестте входа се поражда контактът, от контакта се поражда усещането, от усещането се поражда желанието, от желанието се поражда привързването, от привързването се поражда необходимостта от реално съществуване, от необходимостта от реално съществуване се появява раждането, от раждането следват старостта и смъртта.