Смисълът на практиката е да се отстранят трите отрови: скъперничеството, гневът и невежеството, за да станат поведението, думите и мислите ни чисти и правилни. Мъдростта е недостъпна за онзи, който не се е почистил из основи от трите отрови. Ако някой прекалено се привързва към шестте обекта на виджнаните (формата (гледката), звука, вкуса, миризмата, докосването и дхармата), то той е неспособен да открие мъдростта.
*
Повечето кармични семена, които носим в себе си при раждането, са отрицателни. Малко са положителните. По тази причина е необходимо да практикуваме енергично, за да можем бавно да почистим нашата отрицателна карма. Едва след като премахнем всички отрицателни мисли, се появяват правилните мисли, които ни дават шанса да отстраним кармичните си замърсявания.
*
Когато учителят Сююн тръгнал на поклонение, той заминал с боси крака и взел само една торбичка. Някои дни не ядял нищо. С каквито и препятствия да се сблъсквал, той правел необходимото, за да продължи напред, и никога не се притеснявал за утрешния ден. Така съзнанието му било свободно от всякакви привързвания. Боговете закрилници, които защитават будисткото учение, го закриляли по време на неговото поклонничество, тъй като волята му била силна и непоколебима. Ако имаме такава воля, всяка цел е постижима.
*
Практиката е подобна на див жерав: птицата никога не се задържа в определени граници. Тя може да лети, когато си поиска, и да кацне, където пожелае – тя е толкова свободна. Практиката трябва да е такава, че да можем навсякъде да оставаме спокойни. Ако съзнанието успее да поддържа тази мисловна неподвижност, то влиза в самадхи.
*
От незапомнени времена сме натрупали толкова отрицателна карма, че тя е голяма като планина. Целта на практиката е да трансформираме тази лоша карма. Ако обаче постъпваме зле, ще добавим към кармичната планина нови камъни, които още повече ще увеличат отрицателната ни карма. Така никога няма да успеем да излезем от цикъла на преражданията.
*
Практиката е трудна. Тя е форма на самоубеждаване, чрез което да се отървем от скъперничеството, гнева и невежеството, като ги заместим със семената на състраданието, радостта и щедростта. Най-доброто време да се практикува е в моментите, когато се сблъскаме с препятствия. Необходимо е проумеем естеството на тези препятствия, за да познаем мъдростта.
*
Практиката означава да правим онова, което другите нямат желание да направят. Тя ни позволява да натрупаме заслуги и да пречистим отрицателната си карма. За тази цел трябва да дадем четирите велики обещания на бодхисатвите и да практикуваме с неизменно постоянство. Трябва не само да избягваме всякакви свади с другите, но и да не пресмятаме кое би могло да ни донесе предимства пред тях. Тези неща няма да ни донесат мъдростта. Практиката има за цел да ни припомни кое е истинското ни лице. Това е същото лице, което сте имали още преди родителите ви да ви дарят с живот. Няма как да разберете думите ми, докато не придобиете мъдростта. Представете си луната, скрита зад дебели облаци – в такъв случай ние просто не я виждаме.
*
Практиката не се състои в това да се обсъжда кое е правилно или справедливо и кое – не. Ако вие постъпвате правилно, а другите не са съгласни с вас, приемате тази несправедливост. Ако пък лесно приемете, че сте сбъркали, също няма проблем. В противен случай грижите ви ще станат още по-големи.
*
Практиката означава да се научим да не се привързваме към физическото си тяло. Физическото тяло не е истинското ни аз: един ден то ще бъде разрушено, независимо какво сме правили през живота си. Следователно е излишно да се привързвате прекалено към него. Достатъчно е да се обличаме просто, да ядем умерено, да водим обикновен живот, като не се стремим към луксозни дрехи или обилно хранене. Така започва практиката: да водим живот при съвсем обикновени и прости условия.
*
Впрочем колкото по-тясно се придържаме към пътя на практиката, толкова повече се доближаваме до мъдростта. Нека не очакваме другите да ни гледат с уважение, тъй като така по нищо не се отличаваме от обикновените хора.
*
Практикуващият трябва също да приема загубата и неуспеха. Това му позволява да напредва в практиката. Онези, които внимават за собствените си грехове, не се отклоняват от правилния път. Способността им да забелязват собствените си грешки зависи изцяло от практиката им и увеличава тяхната смиреност.