Колко е важна щедростта (Джатака)
Преди много време живели двама велики бодхисатви, които ще наречем М и Ш. Те имали горе-долу едно и също ниво.
Бодхисатвата М практикувал много талантливо: умеел да се самонаблюдава, притежавал голямо състрадание и познавал учението и в най-малките детайли. Бодхисатвата Ш също притежавал голямо състрадание и огромна щедрост, но не му достигала малко практика. Тези двама бодхисатви били ученици на Буда Фуса.
Един ден, когато бодхисатвата Ш отишъл в планината да потърси някакво лекарство, Буда Фуса решил да му помогне, за да успее да напредне по-бързо. Затова се появил пред него под формата на прекрасно тяло от светлина. Бодхисатвата Ш така се смаял, че казал следните вдъхновени думи:
„От планините до небесата никой не е по-голям от буда. Мъдростта му е несравнима. Като виждам това, знам, че нищо не е по-висше от познаването на нашето истинско аз, и най-много желая всички същества един ден да познаят истинското си аз и да станат буди.“
След това видение бодхисатвата Ш решил да практикува още по-решително и така по-късно става будата, който познаваме под името Буда Шакямуни, докато бодхисатвата М все още не е буда. Шакямуни, който с упоритата си практика изпреварва с девет калпи бодхисатвата М, идва на нашата земя преди 2500 г. и успява да стане буда по-бързо, защото дълго време е проявявал огромна щедрост.
Този разказ ни разкрива, че знанието само по себе си е безплодно, ако не го прилагаме, за да помагаме на съществата, а оставаме затворници на скъперничеството си. Споделянето и щедростта са основен аспект на практиката и дори да имаме малко знания, все пак трябва да ги споделим и да се опрем на тях, за да помогнем на другите, защото онези, на които сме оказали помощ, ще ни помогнат един ден. Впрочем за да получим наистина искрена помощ, трябва да сме помогнали, без да очакваме награда.