(愚賢經)
Един ден монаси от различни царства дойдоха да посетят Буда и останаха 90 дни при него.
На тръгване те отидоха да се сбогуват с него, а Буда на свой ред ги поздрави с голямо уважение и ги попита:
„Има ли достатъчно храна там, където живеете?“
Ананда се изненада от цялото това внимание, проявено към чуждестранни монаси, които идваха от сравнително бедни страни, и попита Буда:
„Обикновено другите са онези, които Ви поздравяват с голямо уважение, така че защо днес Вие засвидетелствахте такова уважение към тези монаси?“
Буда му отговори:
„Ще ти обясня. Слушай ме много внимателно! Много отдавна живя един човек, който обожаваше богатството и по-специално златото. Той работеше много и веднага щом спечелеше нещо, си купуваше злато. Приемаше всякаква работа само за да може да събере още повече злато. Накрая, вече имаше седем гърнета със злато, които закопа под къщата си. Скоро след това се разболя и умря, без да успее да се възползва от това богатство.
След смъртта си се прероди като змия и се върна в старата си къща, за да пази съкровището си. Годините минаваха, къщата се разпадаше малко по малко, но змията си стоеше там. Когато умря, тя отново се прероди като змия и продължи да пази златото си.
Смениха се много поколения, а той продължаваше да се преражда в тяло на змия. Един ден се запита защо е толкова привързан към това злато, от което никога не бе успял да се възползва, и защо не успяваше да се отърве от змийското тяло и да отиде в по-висш свят. Тогава той успя да даде знак на един минувач, че в руините има злато. Когато човекът изрови гърнетата, змията му даде да разбере, че трябва да използва това съкровище, за да нахрани монасите. Той направи точно това: взе златото и купи храна за монасите.
Те пък го попитаха откъде има толкова пари и човекът им разказа за случилото се със змията. Тогава монасите изпратиха един ловец да донесе змията в манастира. Когато ловецът се изправи пред развалините на къщата, змията остана много доволна и веднага влезе в кошницата, подготвена за нея. По обратния път някой попита ловеца защо куца и му предложи помощта си, но ловецът дори не му отговори. Змията се ядоса от тази липса на учтивост и изпита желание да ухапе ловеца. В същото време обаче тя си даде сметка, че ловецът ѝ помага и че не би било добре да му се отплати, като го ухапе. Затова змията накара ловеца да разбере, че се е държал неучтиво и че в бъдеще трябва да проявява повече любезност. Ловецът изповяда грешката си и обеща повече никога да не се държи така.
В крайна сметка, ловецът донесе змията пред манастира и всички монаси благодариха на влечугото за неговата щедрост, благословиха го и му говориха за учението на Буда. След това змията умря и се прероди на небето.“
Буда добави:
„Ловецът, който донесе змията, бях аз в един от предишните ми животи, а змията беше моят ученик Сарипутра. Все още си спомням какво ми каза змията и продължавам да проявявам уважение към всички чувстващи същества и да се отнасям учтиво и любезно към тях.“
След като чуха тези думи, Ананда и всички монаси поздравиха Буда и се заклеха да продължат да практикуват.
От тази история разбираме, че за да можем да изповядваме греховете си, е необходимо преди всичко да приемем онова, което сме направили и да не повтаряме същата грешка, доколкото ни е възможно. Такава е истинската изповед. Буда е проявявал смиреност спрямо всички чувстващи същества и затова е станал буда по-бързо от змията. Впрочем е ясно, че ако се привързвате прекалено към богатството, рискувате да станете змия в бъдещия си живот.