(Джатака)
Разказват, че в незапомнени времена имало един мъдрец, който се занимавал с медитация и изпълнен със състрадание, искал единствено да помага на другите същества. Един ден срещнал тигрица, която била толкова гладна, че вече нямала сили да ловува и нямала достатъчно мляко за своите тигърчета.
Затова се била примирила със страшната идея, че ще се наложи да изяде едно от малките си, за да може да ловува и така да нахрани останалите. Мъдрецът много се натъжил, когато разбрал какво ще се случи, и пожелал да помогне на тигрицата да се освободи от страданието. Тъй като собственото му тяло щяло да умре скоро, а той бил дал обещанието да помага на всички същества, можел да пожертва живота си, за да спаси тигрицата и нейните малки. Така разсъждавал мъдрецът, а след това доближил главата си до изпитата муцуна на животното, което приело да се нахрани с него. Така тигрицата успяла да оцелее и да намери храна за своите тигърчета.
Този мъдрец, който бил Буда Шакямуни в един от предишните му животи, ни учи, че трябва да се установят прекрасни отношения с колкото се може повече същества и че за тази цел спрямо тях трябва да се проявява голяма щедрост. Щедростта е първата парамита в будизма: тя е основна за нашето собствено развитие, защото знаем, че всяко зло, което причиним някому, рано или късно ще ни се върне и че като удовлетворяваме нуждите на онези, на които помагаме, ние самите израстваме. Но саможертвата на мъдреца ни учи на още нещо: напомня ни, че физическото ни тяло не е истинското ни аз, а е само една обвивка, и че истинското аз е по-скоро в тази безкрайна щедрост, проявена от мъдреца, която един ден го превръща в онзи буда, който познаваме под името Шакямуни.