(Агама сутра)
Някога индийският цар Пасенади имал много красива дъщеря, която била обожавана от всички. Един ден царят ѝ казал: „Ако всички те уважават и обожават, то това е благодарение на мен!“
Но принцесата не била съгласна: „Аз съм уважавана и обожавана от всички благодарение на моята собствена карма.“
Царят три пъти повторил твърдението си и принцесата три пъти го отхвърлила със същите думи.
Това разгневило царя, който казал: „Щом е така, днес ще ти дам да разбереш дали това се дължи на твоята собствена карма или на мен!“
Тогава царят извикал царедворците си и им заповядал да намерят най-жалкия просяк в цялото царство. Когато последният бил доведен пред него, царят наредил на принцесата да се омъжи за нещастника и отново ѝ казал:
„Ако признаеш, че дължиш всичко на мен, ще ти дам много пари, но в противен случай ще си тръгнеш оттук без нищо и ще отидеш да живееш със съпруга си в мизерия.“
Принцесата отново отговорила, че всичко, което ѝ се случва, е продукт на собствената ѝ карма. Тогава царят я прогонил от двореца и тя тръгнала със съпруга си.
По пътя го попитала дали родителите му са още живи и той ѝ отговорил: „Баща ми беше най-богатият човек в царството, но семейството ни бе сполетяно от нещастие. Всички са мъртви, аз останах без пукнат грош, а семейната ни къща е в руини. Ето защо съм толкова беден.“
Принцесата му казала още:
„Щом е така, да се върнем в старата ти къща, въпреки че казваш, че е една развалина.“
Двамата стигнали до къщата на това семейство, което някога било толкова богато. Когато принцесата се поразходила из къщата, изведнъж подът пред нея пропаднал и разкрил подземие, за чието съществуване те не подозирали. Там имало голямо съкровище, с което построили отново къщата. Накрая тя с нищо не отстъпвала на царския дворец и била пълна със слуги.
Един ден царят поискал да научи какво се е случило с дъщеря му и задал въпроса на съветниците си. Те му казали, че къщата на принцесата е голяма колкото двореца и че богатството ѝ е сравнимо с неговото.
Царят много се изненадал и отишъл да посети дъщеря си. На него къщата на принцесата дори му се сторила по-хубава от собствения му дворец и той я попитал:
„Как знаеше, че всичко идва от собствената ти карма и не аз съм ти дал богатството и доброто ти име?“
Принцесата отговорила:
„Сам Буда го казва: всеки посява собствените си кармични семена и жъне собствените си кармични плодове.“
Тогава царят отишъл да се срещне с Буда и го попитал:
„О, почитаеми учителю, какво е направила някога дъщеря ми, за да разполага с такова богатство днес? И защо тялото ѝ излъчва толкова светлина?“
Буда му отговорил:
„Преди деветдесет и една калпи един буда се появи на тази земя, а когато си отиде, остави много реликви. Тогава царят построи седем пагоди, за да съхранява в тях реликвите, а царицата използва собствените си скъпоценни камъни, за да освети статуите на Буда. Тя също така изказа едно велико пожелание: светлината на скъпоценните ѝ камъни да освети всички, а тя да не се прероди в някой от низшите пътища. Тази царица днес е Вашата дъщеря.
Принцесата срещна също така в един от миналите си животи и друг буда. Тя искаше да го нагости заедно с всичките му ученици, но съпругът ѝ, който бе много стиснат, се опита да я разубеди. Тя обаче продължи да настоява и накрая успя да го убеди. Така те дариха храна на цялата сангха. Днес този мъж отново е неин съпруг. Заради скъперничеството му той бе много беден за известно време. Благодарение на жена си обаче той отново забогатя, което нямаше да се случи, ако не я беше срещнал отново.“
Буда добавил: „Всеки получава онова, което е посял, и никога не става грешка.“
Царят Пасенади изслушал думите на Буда и си дал сметка, че законът на карма наистина съществува. Така той се смирил и вече не бил толкова арогантен.
От тази история разбираме, че не трябва да търсим чуждото мнение, за да практикуваме щедростта и не трябва да се оставяме да бъдем разубедени. Съпругът на принцесата искал да ѝ попречи да прояви щедрост, но в крайна сметка той сам дарил храна под нейното влияние. Ето защо в един момент бил беден и имал нужда тя отново да е с него, за да може да получи добрите кармични плодове. Онова, което сме посели, никога не изчезва и дава плод, когато се съберат всички необходими условия. Затова, ако днес ви сполетява лоша карма, не бива да се оплаквате и да хвърляте вината върху другите. Практикуващият будизма не се държи като обикновените хора: когато се изправи пред проблем, той предпочита да се изповяда пред статуя на Буда и да се опита да почисти лошата си карма, за да може по-късно да има само положителни плодове.