Четирите най-изненадващи истини в учението на Буда

Настоящата статия ще ви разкрие четирите основни истини за избора на Буда да извърви пътя на практиката в човешкия свят, като ще предизвика установените ви представи за начина на практикуване и постигането на крайната цел.

Първа истина: човешкият свят е най-подходящата „околна среда на Средния път“ за практикуване

В текстовете на учението на Буда се говори за осемте трудности пред практиката, които представляват осем външни препятствия, затрудняващи срещата с Буда, слушането на учението на Буда, изучаването на учението на Буда и пораждането на сърцето на просветлението (бодхичита). Причината, поради която Буда избира да извърви пътя на практиката в човешкия свят, е, че именно в човешкия свят няма прекалено големи външни препятствия и там е налице „околната среда на Средния път“, в която умът е най-отворен към учението.

Да се практикува в другите светове е почти невъзможно:

• Трите лоши пътя, които са изпълнени с изключителни страдания (ад, гладни духове и животни): Там чувстващите същества се сблъскват с огромни препятствия. На тях им е трудно дори да оцеляват и нямат нито време, нито сили, за да извършват чисти действия.
• Небесата на дългия живот, които се характеризират с привързване към състоянията на дълбока медитация: Небесните същества имат изключително дълъг живот и пребивават в състояния на медитация в света на формата или в света без форма, стигайки дотам, че погрешно приемат медитативната концентрация за нирвана, което ги кара да не търсят напредък и да не проявяват никакъв интерес към истинското учение на Буда.
• „Граничните региони“ на екстремните удоволствия (като континента Утаракуру): Чувстващите същества там изпитват само удоволствие и никакви страдания. Резултатът от тяхната крайна привързаност към удоволствията е, че те не познават учението на Буда и няма да развият „сърцето на отказването“, което желае да се освободи от цикъла на ражданията и смъртта.
• Невидимите препятствия в човешкия свят: Дори в човешкия свят, ако човек притежава „светска интелигентност и реторика“ (разчита на собствения си ум и се придържа към погрешни светски възгледи) или ако има „непълни способности“ (физическо или умствено увреждане, което му пречи да възприема ученията), това също представлява пречка за практикуването.

Задълбочен прочит: Това, което наричаме „спускане от небето на Тушита, за да се родим в човешкия свят и да постигнем състоянието на буда“, е „вечният закон на всички буди“, който е еднакъв за всички буди. Изучаването и практикуването на учението на Буда изискват деликатен баланс: трябва да има достатъчно „страдание“, за да се осигури мотивацията за търсене на истината, но е необходимо и умерено „удоволствие“, за да се поддържат необходимите сили за практикуване. Тази характеристика, съчетаваща наполовина страдание и наполовина удоволствие, превръща човешкия свят в най-подходящата сцена за „осемте етапа на пътя на практиката“.

Втора истина: Чистата земя на Буда не е изградена от благородни метали и скъпоценни камъни, а от чистото съзнание

Хората често мислят, че „украсяването на Земята на Буда“ е като да се украси луксозен дворец със злато и скъпоценности. Въпреки това, като въведение към едно задълбочено размишление, трябва да премахнем тази външна картина: съкровищата от злато и скъпоценни камъни са „феномени (дхарми), подложени на възникване и изчезване“; това, което се ражда, неизбежно престава да съществува – това не е истинска и вечна земя на Буда.

Истинският смисъл на „да се украси Земята на Буда“ почива върху един основен принцип:

• Изградена върху татхагатагарбха: Да се украси Земята на Буда означава да пречистим замърсените кармични семена в нашата собствена татхагатагарбха (истинското сърце или осмото съзнание), както и в татхагатагарбхите на огромното множество от чувстващи същества.
• Украсата на абсолютната реалност: Истинското великолепие не се крие в натрупването на материални богатства, а в чистото царство на реалността, което се проявява, когато човек лично осъзнае и се опре на изначално чистата същност на реалността.

„Да се украси Земята на Буда, не е наистина да се украси: затова наричаме това украса.“ (Диамантената сутра)

Тази логика ясно посочва, че истинската украса не е външната, видима материална постройка, а процесът на пречистване на татхагатагарбха, чрез който през безброй прераждания се носи полза и радост на чувстващите същества и те се наставляват. Именно тази чистота, надхвърляща материалното, е истинската „украса“ на Земята на Буда.

Трета истина: Не можете да постигнете плода на Буда съвсем сами

Това е изключително въздействаща гледна точка: пътят на Буда в никакъв случай не е практика в стил „индивидуален героизъм“, а колективна практика.

Точно както един цар без поданици не може да създаде своето царство, така и ако един бодхисатва не привлича и не събира чувстващите същества, той също не може да осъществи Земята на Буда. Учението на Буда указва, че един бодхисатва не може да стане буда сам. Логиката зад това е следната:

• Съвместното проявяване на татхагатагарбхите: Само чрез собствената татхагатагарбха един човек не може от нищото да прояви един цялостен свят на царството на Буда. Когато бодхисатвата през безброй прераждания в човешкия свят носи полза и радост на чувстващите същества и помага на онези, с които имат кармична връзка, да постигнат просветление, татхагатагарбхите на множеството и татхагатагарбхата на Буда съвместно пораждат света на Чистата земя на Буда.
• Сливане на алтруизма с личния интерес: Да се помага на чувстващите същества да пречистят сърцето си е да се положат основите на своята собствена бъдеща земя на Буда. Без усъвършенстването на чувстващите същества не може да има усъвършенстване на плода на Буда.

Следователно, при практикуването в човешкия свят „алтруизмът“ не е снизходителна морална милостиня, а предварителното условие, за да можем да извървим нашия собствен път на практиката на Буда.

Четвърта истина: Парадоксалната красота на великото обещание да станеш Буда – да спасиш всички чувстващи същества, докато в действителност няма чувстващи същества, които да бъдат спасени

Това, което най-много изненадва в Диамантената сутра, е следното: всички буди дават обет да спасят всички чувстващи същества, като обаче същевременно казват, че „всъщност няма нито едно чувстващо същество, спасено от Татхагата“. За да разберем тази истина, трябва да разграничим две нива на дхарми:

• Дхармите, подложени на възникване и изчезване (феномените): Това са чувстващите същества, съставени от 5-те агрегата, 12-те входа и 18-те елемента (физическото тяло, усещанията, съзнанието и т.н.). Всичко това възниква и изчезва и съответно е илюзорно и нереално. Великият обет на Буда да „спаси безбройните чувстващи същества“ и неговото идване, за да преподава в човешкия свят, целят именно да освободят съществата от тази форма на илюзия и объркване.
• Дхармите без възникване и изчезване (абсолютната реалност): Това е основното сърце на чувстващите същества – татхагатагарбха, истинското сърце, осмото съзнание. Татхагатагарбха е изначално чиста и винаги се намира на другия бряг. От гледната точка на абсолютната реалност татхагатагарбха никога не се е губила и следователно няма нужда да бъде спасявана.

„Ако един бодхисатва има представа за аз, представа за личност, представа за чувстващо същество, представа за продължителност на живота, тогава той не е бодхисатва. “

Това изречение разкрива най-висшата мъдрост на всички буди: въпреки силното си желание да помогнат на безбройните чувстващи същества, в сърцата си те могат да видят абсолютната реалност на чистата природа на чувстващите същества и не изпитват никаква арогантност, нито привързаност от типа „аз спасявам хората“.

Заключение: Да се завърнем в собственото си сърце, да постигнем чистота в настоящия момент

Накратко, причината, поради която всички буди трябва да постигнат състоянието на буда в човешкия свят, е, че той предлага най-добрите условия за обучение и най-широкото поле за конкретна практика. Човешкият свят не издига препятствия пред практиката, а напротив осигурява единствената врата към върховния плод на буда.

Отворен въпрос за размисъл: Ако крайъгълният камък за постигането на състоянието на буда не се намира на върха на далечна планина, а се състои в това да се носи полза и радост на хората около нас; ако „да се украси Земята на Буда“ не е обещание за бъдещето, а чистотата на собственото ви сърце в настоящия момент, тогава във всяко ваше взаимодействие с другите днес как използвате мъдростта и състраданието, за да „украсявате“ постепенно вашата собствена бъдеща земя на Буда?