Така чух.
Буда пребиваваше близо до Саваттхи, в манастира Анатхапиндика, намиращ се в гората Джета. Тогава Бахия – облеченият в кора, живееше в Суппарака, на брега на морето. Той беше обожаван, боготворен, почитан и уважаван и получаваше одежди, милостиня, храна, подслон и лекарства. Изведнъж, когато беше в усамотение, в съзнанието му изникна следната мисъл: „Дали сега съм един от онези, които са архати или са поели по пътя на шравака[1]?“
Тогава един небесен бог, който някога бе роднина на Бахия – облечения в кора, състрадателен, желаещ неговото благополучие, познал със собственото си съзнание мисълта, която го бе споходила, отиде при него и му каза: „Ти, Бахия, не си архат и не вървиш по пътя на шраваките. Ти дори още не си започнал практиката, чрез която ще станеш архат или ще поемеш по пътя на шраваките.“
„Тогава в този свят с неговите богове къде са архатите? Къде са практикуващите, които са поели по пътя на шраваките?“
„Бахия, в една страна на север има град, наречен Саваттхи. Там Буда – архатът, напълно просветленият – пребивава понастоящем. Той е истински архат и може да те научи на Дхармата, която води към пътя на шраваките.“
Тогава Бахия, дълбоко развълнуван от думите на този небесен бог, веднага напусна Суппарака и за една нощ стигна до мястото, където бе отседнал Буда, близо до Саваттхи, в гората Джета, където се намираше манастирът Анатхапиндика. Там много монаси медитираха, крачейки напред-назад на открито. Той отиде при тях и ги попита: „Почитаеми учители, къде е сега Буда – архатът, истински просветленият? Бих искал да се срещна с него.“
„Буда отиде в града, за да иска милостиня.“
Бахия набързо напусна гората Джета и влезе в Саваттхи, където видя Буда да иска милостиня и да се движи със спокоен ум, постигнал най-голямо спокойствие и равновесие, овладял собствените си думи, жестове, мисли и сетива. Той беше придружен от голям слон и бе закрилян от небесни дракони.
Като видя Буда, Бахия се приближи до него, хвърли се в краката му и помоли: „Преподай ми Дхармата, о, Буда! Преподай ми Дхармата, о, Буда! Тази Дхарма ще ми донесе благополучие и ще ми позволи да се избавя от страданието.“
След като той каза това, Буда му отговори: „Не е сега моментът, Бахия. Влязохме в града, за да искаме милостиня.“
Втори път Бахия помоли Буда: „Животът е нетраен и е трудно да се узнае докога ще продължи животът на Буда или кога ще свърши моят. Преподай ми Дхармата, о, Буда! Преподай ми Дхармата, о, Буда! Тази Дхарма ще ми донесе благополучие и ще ми позволи да се избавя от страданието.“
Втори път Буда му отговори: „Не е сега моментът, Бахия. Влязохме в града, за да искаме милостиня.“
Трети път Бахия помоли Буда: „Животът е нетраен и е трудно да се узнае докога ще продължи животът на Буда или кога ще свърши моят. Преподай ми Дхармата, о, Буда! Преподай ми Дхармата, о, Буда! Тази Дхарма ще ми донесе благополучие и ще ми позволи да се избавя от страданието.“
Буда му отговори: „И така, Бахия, трябва да научиш следното: по отношение на видяното трябва да осъзнаваш, че си видял, по отношение на чутото трябва да осъзнаваш, че си чул, по отношение на мислите трябва да осъзнаваш, че са възникнали. Това е начинът, по който трябва да се упражняваш: като осъзнаваш, че си видял,… и като осъзнаваш, че мислите са се появили. Бахия, така ще разбереш, че не си във видяното, не си на нито едно място и ако успееш да наблюдаваш това, Бахия, ще видиш, че няма аз в този живот, нито в другия живот, нито между двата живота. Така ще се избавиш от страданието[2].“
Като чу това кратко обяснение на Дхарма от страна на Буда, умът на Бахия – облеченият в кора, се освободи в този момент, той се освободи от привързванията си. След като даде това обяснение на Бахия, Буда си тръгна.
Малко след като Буда си тръгна, Бахия беше нападнат и убит от една крава, която имаше малко теленце. Тогава Буда, който отиде да иска милостиня в Саваттхи, след хранене, връщайки се от обиколката си за милостиня с голям брой монаси, видя, че Бахия е мъртъв. Като го видя, той каза на монасите: „Вземете тялото на Бахия, монаси, положете го на носилка, пренесете го, изгорете го и му издигнете паметник. Той е ваш другар, той е като монах, а днес е мъртъв.“
Монасите отговориха на Буда: „Ще бъде сторено, господарю!“
Монасите положиха тялото на Бахия на носилка, пренесоха го, изгориха го, издигнаха му паметник и се върнаха при Буда. Там му се поклониха и седнаха отстрани. Щом насядаха, те му казаха: „Тялото на Бахия беше изгорено, почитаеми учителю, а паметникът му бе построен. Къде отиде той? Къде ще се прероди?“
„Монаси, Бахия – облеченият в кора, беше мъдър, той беше като вас. Той практикуваше в съответствие с Дхарма и егото му вече не поражда проблеми. Монаси, Бахия влезе в нирвана без остатък.“
Тогава, за да обясни значението на случилото се, Буда възкликна:
Това е място, където няма вода, земя, огън или вятър.
Там звездите не блестят, а слънцето не свети. Там луната не се появява.
Там няма тъмнина.
Един истински мъдрец може да потвърди, че собствената му нирвана е така.
Нашият свят брамин (Бахия) осъществи [това] сам, като се опря на мъдростта, за постигне освобождението: той е без форма, без радост, без страдание.
[1] Да се следва учението на малката колесница, за да се стане архат.
[2] Бел. прев.: този пасаж е ключовият момент в сутрата и съдържа в себе си учението на Буда. Ако погледнем на това от гледна точка на малката колесница, към която принадлежи тази сутра, трябва да наблюдаваме, че например, за да виждаме, се нуждаем от светлина, очи, нерви и определена част от мозъка, за да споменем само основните необходими условия. След това, трябва да си дадем сметка, че в никой от тези елементи няма аз. Ако някой премахне светлината, ние все още сме тук. Ако нямаме очи или ако съответните нерви или частта в мозъка, която отговаря за зрението, не работят, ние все още сме тук. Ние не сме нито светлината, нито очите, нито нервите, нито дори мозъка. Като наблюдаваме и размишляваме по този начин по отношение на зрението, слуха, обонянието, вкуса, допира и мислите, ние можем да напреднем по пътя на освобождението на шраваките.
Ако наблюдаваме от гледната точка на голямата колесница, можем да стигнем още по-далеч и да потърсим необходимите условия, благодарение на които виждаме, чуваме и т.н. Така можем да открием първата причина, татхагатагарбха, и да се просветлим.