В седма глава на предписанията, които дава на бодхисатвите, Буда се спира на въпроса за търпението:
Относно търпението, което можем да проявим към някой, който ни презира и се отнася несправедливо към нас, ние можем да го практикуваме, като изпитваме състрадание към подобни хора и им пожелаваме да станат буди.
Нека не забравяме, че онова, което тези хора презират в нас, винаги е временно: аз не съм тялото, на което някой се подиграва, нито чертата от характера, думите или идеите, които осмива. Ако сме наясно с това, чуждите атаки просто ще се хлъзгат по нас.
Нека освен това си даваме сметка, че ако тези хора са агресивни, то това е, защото те страдат много и невежеството им ги заслепява. Така ще можем да отговорим на тяхната агресивност със състрадание и по този начин да намерим нужното търпение, за да приемем спокойно презрението им.
Най-сетне, можем да работим усърдно върху онова, което има смисъл, така че онова, което е безсмислено, да не ни занимава. Така, ако някой се опитва да ни навреди или да се възползва от нас по някакви маловажни причини, няма да му обърнем внимание, тъй като ще сме се заети с онова, което е наистина важно. Какво значение имат в действителност подобни дреболии, от които се интересуват толкова хора, за онзи, който се стреми единствено към трупане на добродетели и опознаване на истината?
Трябва също така да се научим да бъдем търпеливи към учението на дхарма: смисълът в думите на Буда може да ни убягва, но ако сме усърдни в търсенето му и подхождаме с търпение, един ден ще го открием и ще се просветлим. Нека си припомним, че нашето истинско аз е естествено надарено с безкрайно търпение. Така онзи, който постигне първото бхуми на бодхисатва и така може да осъзнава във всеки един момент истинското си аз, придобива огромно търпение.