Ако някой иска да поддържа добри отношения с друг човек, трябва доста да се постарае. Не познавам нито една двойка, която никога да не се е карала. През последните седмици мнозина се обърнаха към мен, за да се оплачат от половинките си или от колегите си. „Всичко е по негова вина“ – обикновено ми казват те.
Като дете участвах в състезания по бойни изкуства и се случваше да се чудя дали мога да се оплача на съдията, че моят противник ме е ударил по начин, който считам за неправилен, или че е използвал непозната за мен техника. И освен това се чудех дали имам право да се оплаквам, ако някой използваше само лявата си ръка по време на бой или пък правеше само един удар с крак.
Дали самият аз имах право да поискам от противника си да стои неподвижно, за да мога спокойно, без да се притеснявам, че той ще ме удари, да го удрям аз? Отговорът на всички тези въпроси е очевиден! Естествено, че не! Ако получа някой удар, аз единствен съм виновен за това. Мога да си кажа, че причината е, че не съм се упражнявал достатъчно. Ако някой ме нокаутира, най-правилното би било да си кажа, че е по-добре да продължа да тренирам! Никога не можем да прехвърлим отговорността за собствените си наранявания на другия и да му кажем: „Всичко е по твоя вина“. В живота е същото, както в бойните изкуства. Всеки пада понякога. Но онзи, който падне, може ли да обвини другия, че е подготвил земята, така че да падне? Ако другият не следва правилата така, както бихме искали да го прави, откъде накъде ще се оплакваме и ще го обвиняваме, че страдаме заради него? Дали отговорността за нашите страдания може да е на някой друг? Естествено, че не!
По този повод да паднем или да претърпим неуспех в ежедневието е важен източник на поуки, тъй като ни позволява да видим границите си и слабите си точки. За един професионален спортист неуспехът е ключът, който ще го научи как да постигне по-късно успеха, който все още му се изплъзва. Трябва да се научим да губим, да приемаме неуспеха и да откриваме слабостите си, за да можем да натрупаме повече опит и да продължим напред. Без неуспехи е невъзможно да се напредва.
„Фалиралият търговец не бърза да търгува отново“ – казва една тайванска поговорка. Въпросният търговец първо ще се убеди, че около него няма нищо, което може да вземе и да продаде по-късно. И след това постепенно ще започне да търгува отново. Ах! Как бих искал да съм един такъв търговец!
Практикуващият будизма, който постига някакво състояние на медитация, често се привързва към него, без понякога дори да си даде сметка. Тази липса на трезва преценка е невежеството относно произхода на всяка мисъл. А привързването към това състояние е в основата на известен брой проблеми. Това привързване става толкова силно, че ни управлява и ни насочва към кармични плодове, които не сме искали поначало. Например мислите да бъдем богати, да притежаваме красиво тяло, да сме с някой красавец или красавица, да се наслаждаваме на изискани блюда, да се радваме на нашите деца и внуци или като цяло да се наслаждаваме на живота, всички тези мисли, към които се привързваме, не след дълго стават за нас нещо, което е истина. И ако един-единствен човек се опита да ни отклони от някоя от тази мисли, ние се изпълваме с гняв. От това естествено ще последват лоши кармични плодове, които ще образуват семената на бъдещите ни прераждания, когато ще се проявят съответните нови кармични плодове. В теорията на дванадесетте причини Буда показва, че едно усещане поражда състояние на съзнанието, внушаващо ни желанието да останем в него, така че бихме искали да намерим начин да се връщаме постоянно в това състояние. А от желанието да се връщаме непрекъснато към това състояние на съзнанието задължително следват нови раждане, остаряване и смърт. Ето защо да обвиняваме другия за всички проблеми изразява едно дълбоко привързване към нашето състояние на съзнанието и също така показва невежеството ни относно произхода на всяка мисъл.
Често будистките учители казват, че будистката практика се състои в това да се караш с другите. Един практикуващ будизма наистина трябва да се освободи от страха си да не създава проблеми на другите. Този кратък текст има за цел да покаже, че източникът на проблемите не са другите, а нашите собствени вътрешни привързвания. Като будисти нашата роля е да посочим в другия истинската причина за проблемите.
Впрочем учителят Гуан Цин обяснява, че онзи, който се сблъсква със затруднение, не бива веднага да говори за това с някой, защото думите му ще причинят допълнителни проблеми, а е по-добре сам да обмисли внимателно нещата, които го тревожат. Той добавя, че е добре да се поздравява Буда, тъй като това ще намали въздействието на отрицателните кармични семена и плодове. Трябва също така да се избягва да се говори добре или зле за другите, защото това са си наши лични отсъждания. Един истински практикуващ приема взаимодействието с всяко чувстващо същество като удобен случай за напредък.
Това е всичко, което исках да споделя с вас, като се надявам, че ще успеете да се освободите от невежеството относно произхода на всяка мисъл, да намалите броя и силата на привързванията си и да намерите мира в себе си!
АМИТОФО!
(Можете да си закупите хартиена версия на книгата от Lulu или Amazon или да си заредите безплатно електронната ѝ версия от Smashwords.)