Много се натъжих, когато научих, че една приятелка наскоро е посегнала на живота си. Бях я срещнал преди двайсет години, когато дойде да учи във Франция.
На нея ѝ трябваше някой да гарантира, че ще си плаща наема, и понеже беше чуждестранна студентка и не познаваше никого, аз се съгласих да ѝ услужа.
Малко след това тя срещна мъж, в когото се влюби и за когото по-късно се омъжи. Когато трябваше да се приберат в Тайван, те обаче се разведоха. Въпреки това този мъж продължаваше да я обича и затова не спря да я преследва, докато не успя отново да ѝ стане любовник.
Тя беше много дейна жена, която непрестанно се опитваше да докаже, че е силна и независима. И двамата практикуваха тибетския будизъм, т.е. ламаизма. Тук трябва да поясня, че не споделям идеите на тибетския будизъм, който възприемам преди всичко като политическа доктрина, напълно чужда на будизма, и който е опетнен от многобройните обвинения в сексуални злоупотреби, извършвани от монасите от тази традиция.
Тази млада жена трябваше да замине за Индия, за да отиде при Далай лама, и преди да отпътува, се видяхме на вечеря. Възползвах се от случая да ѝ препоръчам да изучава махаяна, но тя отказа да ме слуша и дори след това ме премахна от списъка си с приятели.
Година по-късно научих, че когато се върнала в Тайван, семейството ѝ я е настанило в психиатрична клиника, защото била много агресивна и се държала странно. Стори ми се много чудно, че човек, който уж цяла година е практикувал будизма, се е върнал в такова състояние на духа. Впрочем тя не беше първият човек, преминал през такова болезнено преживяване: вече познавах двама души, които имаха подобен опит.
Приятелят ѝ обаче беше убеден, че тя е истинска практикуваща, защото непрестанно се възползвала от настоящия момент, и че нейното самоубийство я е освободило. Позволих си да му отговоря, че според сутрите самоубийството е тежък грях, заради който се отива в ада, и следователно то изобщо не води до освобождение.
„Това, което казваш, не е вярно!“ – ми отговори той.
„Не го казвам аз – възразих, – а Буда.“
„Ами добре, аз не вярвам в тези думи на Буда.“
„В такъв случай можеш ли наистина да претендираш, че си будист?“
Тогава той ми обясни, че за него будизмът е житейска философия, а не религия, и че няма никакво желание да вярва в шестте пътя на прераждането. Понеже той все още беше разкъсван от скръб, не посмях да му говоря повече по този въпрос, но поне му казах, че един погрешен възглед може да убие много хора. От тази случка ми дойде идеята да напиша настоящата статия.
- Да се живее в настоящия момент отговаря ли на учението на будизма?
В Диамантената сутра намираме следния пасаж: „Не се привързвайте към онова, което е отминало. Не се привързвайте към онова, което е в този момент. Не се привързвайте към онова, което ще дойде.“
Ако живеете в настоящия момент, не е ли вярно, че се привързвате към него? Ясно е, че в такъв случай не практикувате будизма.
- Самоубийството и пътищата на прераждане
В седма глава на Махапаринирвана сутра Буда обяснява, че самоубийството е убийство на самия себе си и че онзи, който го извърши, рискува да пропадне в трите низши пътя: да отиде в ада, да заживее като гладен дух или да се роди като животно. Думите на Буда са ясни и е необходимо да помислим, вместо да се самоубиваме. В глава 20 на шастрата Сарипутрабхидхарма се изброяват двайсетте действия, които много бързо отвеждат в ада. Самоубийството, да поискаме от някой да убие друг човек, да убием някого самите ние… – всички тези действия пораждат толкова лоша карма, че онзи, който извърши подобни грехове, рискува мълниеносно да се озове в ада. Както виждаме, самоубийството изобщо не освобождава от страданието. Впрочем лошата карма породена в минал живот ще се прояви в следващ. Самоубийството следователно не помага да избегнем страданието, а вместо това причинява болка и на близките ни. Онзи, който се самоубие, не се възползва напълно от възможността да изживее живот като човек. Той не оценява факта, че е човешко същество и ето защо шансовете да се роди отново като човек в следващия си живот не са добри.
Ще добавим, че съзнанието на посегналия на живота си е много измъчено, така че неговото бардо (призрачното тяло, което той получава след физическата си смърт) остава привързано към самото място, където е настъпила смъртта, т.е. към същото онова пространство, дълбоко пропито от страданието, което е преживял там. Дори само това е вече истински ад. По тази причина Буда обяснява, че самоубийството причинява карма, която ни води към низшите пътища. Впрочем някои от моите приятели, които са успели да развият определени психически сили, ми потвърдиха, че младата жена, за която ви разказах, все още е била там седмица след смъртта си, в същата тази къща, в която е взела решението да се самоубие, и че е била изпълнена с гняв.
В Амитабха сутра се описва чистата земя на Буда Амитабха, в която няма страдание и където е възможно да се изучава будизмът до постигане на освобождението. Ако желаете да се освободите, едно от нещата, които трябва да се направят, е да имате правилно поведение, да практикувате десетте добри действия (да не убивате, да не лъжете, да не крадете, …) и да рецитирате името на Буда Амитабха, което ще ви позволи, ако натрупате достатъчно заслуги, да се родите в неговата чиста земя. Ако искате отново да се родите в земята, в която се намираме, ви препоръчвам да практикувате щедростта, толерантността и правилното поведение, за да получите мъдростта на освобождението.
Самоубийството не решава нищо. Напротив, то поражда още повече страдание. Да се върнем на закона на карма: ако много страдаме днес, причината е, че сме посели много отрицателни кармични семена в миналото. Когато се появи трудност, трябва смело да се изправим срещу нея, да свикнем да изповядваме грешките си и да развиваме толерантност, за да може мъдростта ни да нараства след всеки проблем, който ни се изпречи. За да постигнем мъдростта на освобождението обаче, ни е нужно повече: повече добри кармични семена и практика и да се просветлим.
Ценете живота си и бъдете възможно най-щедри, за да посеете множество добри кармични семена у вас и у другите.
АМИТОФО!