Идеята, че няма аз, е основен принцип в будизма, чието разбиране е важно условие, за да се просветлим. Невъзможно е да се освободим и да влезем в нирвана, ако в нас все още има „белези на аз“.
Нека си припомним, че „белезите на аз“ и всички останали будистки термини, като петте агрегата, четирите благородни истини, трите отрови и нирвана, както и техните определения, са формулирани от Буда и могат да помогнат на практикуващите да следват пътя и учението му.
Буда казва, че има пет агрегата, които се срещат във всички човешки същества и че можем да ги наблюдаваме в ежедневния си живот. Тези пет агрегата са дхарми, които непрекъснато се появяват и изчезват. Те се променят под въздействието на причини и условия и нямат присъща природа. В множество сутри Буда ги сравнява с пяна, мехурчета или с мираж или илюзия, за да подчертае, че тези дхарми винаги се променят и са непостоянни и следователно са илюзорни и заблуждаващи. По тази причина практикуващите не трябва да бъркат петте агрегата с истинското и постоянно аз.
Да разгледаме накратко тези пет агрегата:
- Агрегатът на формата: става дума за нашето тяло. Повечето хора смятат физическото си тяло за своето аз и когато, например, някой бъде ударен, той казва: „Аз бях ударен!“. Това означава, че този човек счита физическото си тяло за своето аз.
- Агрегатът на усещането: става дума за различните усещания, които могат да са приятни, неприятни или неутрални. Нека си представим, че изпитваме удоволствие: достатъчно е обаче да се появи и най-малката болка в тялото ни, за да изчезне това приятно усещане. А когато по-късно болката изчезне на свой ред, ще изпитаме нещо, което не е нито щастие, нито страдание и което можем да наречем „неутрално“. Усещанията следователно са непостоянни и не бива да ги взимаме за аз само защото „аз“ изпитвам всичко това.
- Агрегатът на възприятията: благодарение на него възприемаме всичко онова, което ни заобикаля, и понеже казваме: „аз виждам“ или „аз чувам“, „аз съм привлечен или отблъснат от определен обект“, можем да си въобразим, че в този агрегат има някакво аз. Всъщност обаче и в този агрегат няма аз. В действителност, ние никога не възприемаме даден обект твърде дълго и нищо не ни привлича или отблъсква завинаги.
- Агрегатът на процеса: той ни позволява да извършваме телесни, вербални и умствени действия, за да осъществим нашите мисли и намерения. Тук също бихме могли да видим аз, понеже казваме, че „аз правя това или онова“, но това също е илюзия и този процес също не е постоянен.
- Агрегатът на виджнаните (съзнанията): много хора си въобразяват, че да се разсъждава и различава е върховната човешка способност. „Cogito, ergo sum: Мисля, значи съм“ (превеждано по-свободно и като „Мисля, следователно съществувам“), казваше навремето Рене Декарт. Тук обаче също няма аз. Мислите, както и всичко останало, са продукт на причини и необходими условия и изчезват рано или късно.
И все пак ние непрекъснато се идентифицираме с нашите мисли, усещания или възприятия и ни се струва, че в тях различаваме някакво аз, което обаче е илюзия и няма нищо общо с истинското и постоянно аз, за което говори Буда.
Има една метафора, използвана от Буда, която е много известна и гласи „да варим пясък с надеждата, че ще се превърне в ориз“. Каквото и да правим, никога няма да получим ориз от пясък и няма никакво значение на каква температура ще го варим, на какво налягане или с какви подправки. С други думи, непостоянните дхарми, които непрестанно се появяват и изчезват в трите свята (света на желанието, света на формата и света без форма), никога няма да ни отведат до състоянието на нирвана, което не се появява и не изчезва.
Петте агрегата формират заедно всяко чувстващо същество и както Буда го демонстрира толкова добре, в никой от тях няма аз. Затова казваме, че няма аз и че онези, които искат да се освободят, трябва да не се привързват към тези агрегати, за да не ги превръщат в свое аз и така да запазят „белезите на аз“.
Важно е отново да си припомним, че в определени сутри Буда говори за „истинско аз“, но е очевидно, че това истинско аз няма нищо общо с всичко онова, което ние, хората, сме свикнали да наричаме „аз“.